Цялата зала стана на крака, шумът беше оглушителен. Челси се отправи към Джонатан.
— Боже мой! — въздъхна Алекс.
— Да. — Очите на Кейтлин бяха пълни със сълзи, когато се изправи и започна да аплодира заедно с тълпата. — Ще го изберат ли, Алекс?
— Не зная. — Алекс я хвана за ръката и я изведе от подиума. — Но това май беше началото на предизборна кампания.
— Наистина, ударението не падна върху парфюма, но не можех да й забраня да го направи.
— Няма значение — засмя се Алекс. — Ако Джонатан наистина влезе в Белия дом, речта на Челси ще се разпространява най-малко още осем години. Не сме и сънували такава реклама.
Челси спря пред Джонатан и вдигна поглед към него.
— Трябваше да те предупредя, че ще го направя. Надявам се, че не си си променил намерението да се ожениш за мен. Сега вече е твърде късно.
— Значи вече съм хванат в мрежата.
— Мислиш ли, че Дженингс ще се ядоса?
— Естествено.
— Това притеснява ли те?
— Не, защо? Вече имам теб да ме защитаваш.
— Прав си. Ще те направя щастлив. — Тя го хвана за ръката и го побутна към изхода. — Хайде, имаме пресконференция с Алекс и Кейтлин, а искам първо да открия Мариса. — Тя забеляза Тиндейл, който стоеше до изхода, спря насред пътя и го погледна дръзко. — Надявам се, че сте доволен от шоуто, Тиндейл. Ще гласувате ли за моя съпруг?
— Не съм решил. — Ъгълчетата на устните му изобразиха усмивка. — Но ще гласувам за вас, ако се кандидатирате.
Тя му намигна, а после се изсмя.
— Не забелязахте ли, че и аз влязох в състезанието? Ще действам с Джонатан. — Тя мина покрай него, хвана Джонатан под ръка и му прошепна: — Знаеш ли, той ми харесва. Може да стане отличен секретар по печата.
— Ти започна да раздаваш служби — разсмя се Джонатан.
Но тя вече беше забравила за Тиндейл и се мръщеше замислено.
— Ще звънна на моя рекламен агент да ни осигури за утре през нощта участие в Карсън и Нощна линия. Така ще съчетаем развлечението с пресконференцията. Мисля си, че ако предизвикаме интерес у хората, станем популярни и се придвижим напред в класациите, твоята партия ще те номинира за кандидат. — Той се смееше и тя го погледна строго. — Говоря сериозно. Трябва да го направим. Няма да допусна да ме обвиняваш някога, че не са те избрали заради мен. Няма да ти отнемат поста, който желаеш. Ще победим.
— Сигурен съм. И не мога да чакам повече. — Той се приближи и я целуна по бузата.
Кейтлин си беше спомнила този стих докато стоеше на хълма и наблюдаваше розовата градина под него. Мечът беше паднал и разрушил Вазаро, но сред това опустошение тя откри нова любов и нови приятелства, които щяха да надживеят годините.
Както беше устоял Вазаро.
Тя беше очаквала, че отново ще усети мириса на пушек, но наоколо се разнасяше само ароматът на земя. Полето беше изчистено, пръстта бе разорана и тя виждаше в низината как Жак и останалите работници засаждат клонките, отчупени от големите храсти. На друг ред садяха малки храстчета, купени от разсадник.
Тя видя и Алекс, който, коленичил в пръстта, съсредоточено засаждаше един розов храст. Видът му й напомни първите им седмици във Вазаро. Той беше облечен в риза на сини райета и износени джинси, а косата му беше превързана над челото със синьо-бяла лента.
Той погледна към нея и се засмя, а тя се спусна надолу. Ускори стъпка и вече почти тичаше.
— Не си ми оставил бележка — каза тя, останала без дъх. — Събудих се, а теб те нямаше. Придобиваш лоши навици.
— Мислех, че ще се сетиш къде съм. — Той отъпка земята около корена. — Вече свършихме с представянето на парфюма. Време е да се хващаме на работа тук.
— Джонатан, Челси и Мариса отлитат днес за Ню Йорк. — Тя коленичи до него и го погледна.
— Зная. Звъннах им по телефона да им кажа довиждане, преди да напусна хотела. — Алекс се отпусна назад и добави: — Може би няма да ги виждаме известно време.
— От Интерпол се обадиха на Джонатан точно преди да си тръгна от хотела. Открили са „Мона Лиза“.
— Какво? — настръхна Алекс.
— Преди два дни някой се е обадил на застрахователните агенти и е поискал възнаграждение за намирането й. Вчера следобед на Азорските острови е станала размяната на парите срещу картината.
— Каква е била сумата?
— Два милиона долара.
— Всичко е станало анонимно, нали? — въздъхна Алекс.
— Да. Сигурна съм, че те биха преговаряли и с дявола, за да си получат обратно картината — Кейтлин беше прехапала устните си. — Аз… Трябва да е бил Кемал.