Алекс нетърпеливо затвори Съкровищница на световното изкуство и я бутна настрани, докато Павел поставяше още пет тома върху бюрото му. Вече му беше известно какво пише Лили Андреас в книгата си. Спомни си, че Ледфорд цитираше по памет цели пасажи от нея, сякаш беше Библията.
Павел повдигна рунтавите си черни вежди.
— Нищо ли?
Алекс поклати глава.
— Много е рано още. Имам нужда от факти, а не от легенди. — Посегна към най-горната книга от купчината, отвори я на съдържанието и пръстът му се спря на главата „Вихрения танцьор“. Сетне отвори на съответната страница.
— За Бога, човек може да си помисли, че проклетата статуетка е изчезнала от лицето на земята. — Преглеждайки бързо главата, той промърмори: — Поне в тази книга прескачаме Двайсетте години. Тук се казва, че „Вихреният танцьор“ е бил конфискуван от германците през 1939 година. След Втората световна война е открит в алпийския бункер на Хитлер. — Шумно затвори книгата. — Само си губя времето. Обади се на уредника в Лувъра и…
— … и го попитай къде е сега „Вихреният танцьор“ — довърши Павел вместо него. Поклати глава, весела усмивка набръчка обветреното му, с широки челюсти лице. — Знаеш, естествено, че ще се опитат да засекат разговора и да известят Интерпол. Мога да си представя колко чувствителна е управата на Лувъра, след като вчера им задигнаха „Мона Лиза“.
— Сигурно — съгласи се Алекс разсеяно. Той се изправи и се упъти към една дълга маса, върху която бяха подредени като пъзел няколко изрязани заглавия на статии от вестници.
Още няколко статии лежаха под нефритеното преспапие. Алекс плъзна поглед по тях, докато се опитваше да реши дали си струва да поеме риска. Ако беше прав, телефонното обаждане щеше да предизвика още по-голям шум, отколкото Павел предполагаше.
По дяволите. Защо пък не? Не можеше до безкрайност да седи на тоя проклет планински връх и да чака мозъкът му да хване мухъл.
— Обади се още сега. Представи се от мое име и кажи, че събирам материал за последния си роман. Искам да знам къде е „Вихреният танцьор“ в този момент. Семейство Андреас живее в САЩ, но си спомням една статия отпреди няколко години, която изследваше общественото мнение във Франция към „Вихрения танцьор“. Средният французин смята статуетката за национално богатство. Опитай се да изкопчиш повече информация. А, уредникът в Лувъра се казваше Емил Делож.
Павел кимна, черните му очи заблестяха, докато се вглеждаше в напрегнатото лице на Алекс.
— Ще се обадя в Лувъра и ти ще получиш още едно късче от своя пъзел. — Той въздъхна демонстративно: — А когато статуетката изчезне, на чия врата ще потропа полицията? — Леко потупа с ръка масивния си гръден кош под сивия пуловер. — На вратата на Павел Рубански. Носиш ми само неприятности. Ако имах поне капка мозък, щях да те оставя и да си намеря работа при някой, който ще ми плаща по-малко, но ще ми осигури по-безопасна работа.
— И ще умреш от скука на втория ден. — Алекс му се изхили в лицето, седна зад масата и се зае с последната статия. — Бог ми е свидетел, че и аз се отегчавам ужасно.
Павел тъкмо излизаше, но спря и погледна изненадано към Алекс.
— Радвам се, че най-сетне го признаваш. Сега ще мога да правя и нещо друго, освен да събирам информация за дяволския ти пъзел. Каква е ползата да си богат, ако не харчиш парите си? Вместо да звъня в Лувъра, най-добре да се обадя на някоя туристическа агенция и да ангажирам една хубава слънчева почивка на остров Мартиника. Винаги си обичал да ходиш там по това време на годината. — Тонът му стана съблазняващ; — Или да извикам Анджела и някоя от нейните приятелки да дойдат за малка сладка оргия през уикенда? Може би сексът е дори за предпочитане пред ваканцията:
Устните на Алекс нервно потръпнаха, докато гледаше изпълнения с надежда израз на Павел.