— Боже мой — прошепна той. — Това е някаква мания.
— Не очаквам да ме разберете.
— Разбирам ви много добре. — Алекс сви устни. — И мен понякога ме хващат дяволите. — Плъзна се зад волана на колата. — Утре по обяд ще бъда в банката. Надявам се, че ще отделите време да дойдете до Кан и да си приберете парите.
Тя се намръщи.
— В два часа ще ми е по-удобно. Дори и тогава ще трябва преждевременно да напусна работа. Обикновено спираме да берем в един, но ще трябва да се измия, а и пътя…
— В два! — Той включи запалването и колата се събуди с мъркане.
— Не бих искал да преча на програмата ви.
Кейтлин изгледа как лъскавата кола се отдалечава.
— Всичко наред ли е, мила? — извика майка й от прага. Тюркоазната й копринена рокля с широка пола заблестя като скъпоценен камък на фона на осветеното антре. Погледът й се плъзна до спортната кола, която беше стигнала тъмния гребен на хълма и се спускаше надолу по пътя, за да се влее в шосето към Кан. — Каква прекрасна кола. Мислиш ли, че някой ден ще ми я даде да я покарам?
— Защо не го попиташ него? — Кейтлин изкачи стълбите. — Изглежда си му направила силно впечатление.
— И той на мен. Рядко се среща такъв привлекателен мъж. Много ми прилича на онзи австралийски актьор с очи като…
— Мел Гибсън.
Катрин засия.
— Точно така. Както е да е, той е много красив мъж и съм сигурна, че всичко ще бъде наред, Кейтлин.
Кейтлин докосна с устни бузата на майка си и влезе в антрето.
— И аз се надявам. Лека нощ, мамо. — Тя тръгна по стълбата. — Утре ще ходя до Кан и ще ми трябва колата.
Майка й помръкна.
— Щяхме да обядваме с Миньон Салано в Ница. — Додаде бързо: — Но мога да отменя уговорката.
— Не се безпокой. Ще взема пикала.
Катрин недоволно смръщи нос.
— Не паркирай близо до банката. Срамота е с тази таратайка.
Кейтлин се усмихна.
— На мен ми харесва, с характер е. — Продължи нагоре по стълбите. — И ми подхожда. И двете сме невзрачни и лишени от елегантност.
— Ти не си невзрачна. Но не правиш никакъв опит да бъдеш елегантна, мила. Погледни само тая рокля, с която си в момента. Поне отпреди пет години е и е по-дълга, отколкото трябва с цял сантиметър. — Катрин добави упорито: — Задължение на жената е да се направи привлекателна.
Кейтлин развеселена поклати глава и каза меко:
— Страхувам се, че живеем в различни светове.
Катрин въздъхна и със свиване на рамене се отказа да спори.
— Лека нощ, Кейтлин.
Кейтлин не обясни на майка си, че се качва само за да се преоблече. С годините беше научила, че винаги е по-безболезнено да не казва на Катрин неща, които биха я разстроили.
— Лягаш ли си?
— След малко. Мислех да прегледам новия брой на „Elle“. Смяташ ли, че мосю Каразов ще се окаже толкова щедър, че да мога да си купя няколко рокли?
— Ще видим, след като платим сметките.
— Доволна ли си, Кейтлин? В началото ми се стори, че е така, но ти…
— Доволна съм — побърза да каже Кейтлин.
Облекчение се изписа по угриженото лице на Катрин.
— Никога не знам какво мислиш. Искам да си щастлива, Кейтлин.
Катрин винаги е искала всички да са щастливи, помисли си тъжно Кейтлин. Не можеше да проумее, че понякога щастието се заплаща с работа и жертви. Беше права, когато каза на майка си, че живеят в различни светове. Катрин умираше да има дъщеря като самата нея, която да разглежда модни списания, да разказва клюки на обяд и да се вълнува от възможността да си купи нови тоалети. В много отношения животът на Катрин беше по-тежък и по-самотен от нейния. Кейтлин поне имаше Жак и неговите приятели сред работниците, които разбираха проблемите и стремежите й. Спря на площадката и се усмихна на Катрин.
— Мисля, че ще можем да си купим поне по една нова рокля. Защо не поогледаш утре в Ница дали няма да си харесаш нещо?
Лицето на Катрин светна.
— Ще внимавам да не проявявам разточителство. Има един хубав магазин малко след хотел „Негреско“, където предлагат най-изискани модели на смешни цени. — Забърза към салона. — Нещо с ниска талия, смятам. Миналият месец видях във „Вог“ нещо, което… — Гласът й замлъкна, щом влезе в салона, за да разрови скъпоценните си модни списания.
Усмивката на Кейтлин изчезна, когато продължи нагоре по стълбите. Не можеха да си позволят рокля, но вероятно, докато пристигнеше сметката, финансовото им положение щеше да е по-добро.
Освен това тоалетът на Катрин щеше да бъде капка в морето. Авансът, който Каразов щеше да й даде утре, беше за погасяване на ипотеката, оставаха разходите, с които всъщност поддържаха Вазаро.
Каразов. Обзе я неудобство при мисълта за онези мигове край колата. Не можеше да отрече, че този мъж я вълнуваше физически. Химическата реакция между тях беше мощна и несъмнена.