Шофьорът тъкмо помагаше на Мариса Бенедикт да слезе, когато той стигна до нея. Тя му се усмихна.
— Тук ще ти хареса. Някога това беше любимото ми място.
Той вече бе очарован от имението. Беше израснал във ферма в Северна Каролина и му липсваше мирисът на земята. Никога не беше обичал живота в големите градове, въпреки че службата му на таен военнослужещ към президентското семейство имаше своите предимства. Затова, когато му възложиха да охранява Мариса Бенедикт, след като вторият й баща стана президент, той се зарадва. Тя беше биолог в Сан Диего и най-често се намираше далече от политическите кръгове във Вашингтон. Освен това тя му допадаше. Беше винаги забавна, приятелски настроена и леко напомняше сестра му в Бостик.
— Тук е чудесно място, мис Бенедикт.
— Всичко се е променило, откакто бях тук за последен път. — Едва забележима сянка премина по лицето на Мариса, а погледът й се спря на цъфналите лимонови дръвчета, наредени около алеята, която водеше към къщата.
Джак беше предупреден за взетите мерки за сигурност във Вазаро, когато му възложиха да охранява Мариса.
— Не се тревожете, мис Бенедикт. Този път нищо няма да се случи. Когато президентът и майка ви пристигнат утре, ще има достатъчно полиция да спре цяла армия.
— Зная, Джак. — Тя му се усмихна с нежната, сериозна усмивка, с която го даряваше всеки път. — Просто се сетих за миналото.
— А, вие трябва да сте Мариса. — Чернокос млад човек с ослепително бяло сако беше излязъл от къщата и се спускаше по стълбите към тях. — Очаквах ви. Кейтлин и Алекс отидоха в Грас да уредят допълнителни мерки за сигурност и ме помолиха да ви посрещна, в случай че пристигнете преди тях. Аз съм Луис Делгадо.
Джак настръхна и по инерция се дръпна крачка назад, за да може бързо да действа, ако се наложи. Беше осведомен за всички, които щяха да бъдат във Вазаро, но Луис Делгадо не фигурираше в списъка.
— Кой сте вие, мистър Делгадо?
— Тайните служби? — Луис Делгадо кимна утвърдително. — Много сте бдителен. С право ме питате. Кейтлин и Алекс нарочно не сложиха името ми в списъка. Аз съм изненада за президента.
— Не обичаме изненади.
— Уверявам ви, че президентът ще я хареса. Понякога в Белия дом става много скучно.
— Защо са нужни допълнителни мерки за сигурност? Ние се справяме съвсем добре и сами.
— Сигурен съм, че е така, но аз много държа на своя багаж и Алекс удовлетвори желанието ми той да бъде пазен както трябва. Внесете чантите на мис Бенедикт в къщата — обърна се той към шофьора. — Домакинът ще ви покаже в коя стая. — Той погледна Мариса. — Аз самият я избрах. Представих си, че сте в жълта стая, озарена от слънцето.
— О, много сте мил.
— Мога да бъда много мил — потвърди той, а после върху маслиненото му лице неочаквано се появи усмивка — Винаги ще бъда мил с вас.
Джак забеляза учуденото изражение на Мариса и го осени предчувствие. Мили боже, това конте може да е някой жиголо, ако не и нещо по-лошо и тогава Челси Андреас щеше да му отреже главата, че го е допуснал до дъщеря й. Той пристъпи напред.
— По-добре да проверим отново къщата, преди да влезете, мис Бенедикт.
— Във всички случаи. — Луис Делгадо хвана ръката й. — През това време аз ще разведа мис Бенедикт из полето от рози. Те сега цъфтят и гледката е невероятна.
Преди Джак да успее да протестира, те се отправиха през поляната към розовите храсти в далечината. Той изпсува и се втурна към телефона в колата си, за да се свърже в Ница със Сам Геслер — неговият началник, който уреждаше пристигането на президента.
— Имаше изненада за нас — мрачно каза той на Геслер като държеше под око Мариса и Делгадо. — Мъж на име Луис Делгадо ни посрещна във Вазаро. Знаем ли нещо за него? — Той чу как Геслер прелиства документите.
— Не е споменат. Как изглежда?
— Красив, тъмнокос, около тридесетгодишен, със сако за две хиляди долара, уравновесен.
— Може би няма нищо нередно.
— Това ли ще кажеш на Челси Андреас?
— Не — въздъхна Геслер. — Трябва да го проучим колкото се може по-бързо. Ще видя какво мога да направя. Как мразя тези припрени пътувания! Един телефонен разговор и президентът зарязва всичко, за да отиде във Франция. Толкова ли е важно, по дяволите?
— Може би е нещо лично. — Джак също се чудеше. — Защо иначе ще праща тук и дъщеря си?
— Да пукна ако знам. Дръж Делгадо под наблюдение. Ще ти се обадя.
Джак затвори и се спусна след Мариса и Луис Делгадо.
— Не е ли великолепно? — Луис Делгадо с жест посочи пурпурния килим от рози под краката им. — Чувствате ли силата на обновлението? Кейтлин и Алекс добре са се справиха.
— Да — Тя беше обърнала поглед назад към пътя за къщата.