Но не можеше да отстъпи само заради сексуалното привличане. Тя не беше неопитно дете и познаваше това чувство. Не и напоследък, разбира се. Откакто напусна университета и се зае с управлението на Вазаро, беше твърде заета, за да мисли за мъже. След Клод Жанлие в живота й нямаше никой, а и тази нескопосна връзка от студентските й години едва ли би могла да се нарече голяма страст. Но все пак определено си беше връзка.
На грешен път съм, помисли си с внезапно нетърпение. Нямаше достатъчно опит, за да се захване с мъж като Алекс Каразов, дори и да й се искаше да има отношения с някого. Не, най-добре да избягва нещо повече от обикновено приятелство. Една сексуална връзка между тях би могла да помрачи деловите им отношения, а това не биваше да се случва. Нищо не трябва да пречи на спасяването на Вазаро.
Глава трета
Статуетката върху пиедестала проблясваше в пълната тъмнина на стаята. Смарагдовите й очи светеха с хладно проникновение.
Кейтлин изучаваше известно време, после седна на бюрото и отвори тетрадката.
— За Бога, та това е „Вихреният танцьор“! — Гласът прозвуча от прага на парфюмерийната лаборатория.
Кейтлин застана, пръстите й стиснаха тетрадката. По дяволите, това място си беше нейно. Не го искаше тук.
— Мосю Каразов? — Изправи се и тръгна към електрическия ключ. — Не ви очаквах.
— Какво, по дяволите, правите с тази статуетка тук в… — Той млъкна, щом тя запали лампата и натисна бутона на дистанционното управление в ръката си.
Статуетката върху черния мраморен пиедестал изчезна все едно, че никога не бе съществувала!
Щом видя израза му, Кейтлин се усмихна.
— Абракадабра.
Погледът му в миг обгърна трите прожекционен апарата около пиедестала.
— Холографски2 филм ли е това?
Тя кимна.
— Гарантирано триизмерен.
— Така и забелязах. — Той влезе в стаята, а Кейтлин забеляза, че беше сменил елегантния тъмносин официален костюм, който носеше, когато се срещнаха следобед в банката в Кан с избелели джинси и лек бял пуловер. — Майка ви ми каза, че сте тук, но когато не дойдохте за вечеря, не предположих, че си играете с прожекционни апарати. — Усмихна се леко. — Не е много любезно. Това означава ли, че искате парите ми, но не и моята компания?
— Исках да видя нещо, а бях сигурна, че Катрин ще ви забавлява.
Погледът му се насочи към пиедестала.
— Вие изследвате „Вихрения танцьор“?
— Значи познавате фигурата?
— Та кой не я познава?
— И аз си мисля така, но може би съм пристрастна. Писах дисертация върху него, когато бях в Сорбоната.
— Неотдавна видях снимка на статуетката в една книга. В университета история на изкуствата ли сте учили?
— Селско стопанство и малко история на изкуствата.
— Интересно съчетание.
— Не непременно. Вазаро е в кръвта ми, то е моят живот.
— А „Вихреният танцьор“?
— Бихте могли да го наречете моя страст.
Той присви очи.
— Защо?
— Родът Вазаро е свързан с „Вихрения танцьор“ повече от четиристотин години. Естествено е, че бях очарована от… — Поклати глава. — Няма да ме разберете.
— Ще се опитам.
— Докато правех дисертацията си, купих копие от този холографски филм от музея Метрополитен в Ню Йорк. Родът Андреас е финансирал оригиналния проект, но направата на дубликат ми коства цяло състояние. Холографските филми са все още в експериментален стадий и се почувствах страшно виновна, тъй като взех парите оттук.
— Но все пак го направихте.
— Страст — повтори тя. — Това стана, преди да разбера в какъв батак сме затънали. Винаги, когато имам време, се измъквам тук и го изучавам.
— Поне не превивате гръб на полето. — Затвори вратата след себе си. — Би трябвало да се извиня, че ви обезпокоих.
Тя се усмихна.
— Да, наистина.
— Извинявайте. — Направи физиономия. — Е, сега мога ли да остана за малко? Днес цял ден съм неспокоен и не мога да си намеря място.
Тя почти усещаше тревожните вълни на напрежението, които той излъчваше. Кейтлин се върна в стаята, седна зад бюрото и постави дистанционното управление до тетрадката си.
— Страхувам се, че не мога да ви предложа някакво особено развлечение тук, мосю Каразов.
— Алекс. — Той огледа с любопитство оскъдно обзаведеното помещение. — Какво е това тук? Изглежда като малък хангар за самолети.
— Това е моята работна стая, парфюмерийната лаборатория. Тук композирам новите аромати.
— Когато не стоите на тъмно и не изучавате „Вихрения танцьор.“ — Огледа полукръглата маса, зад което седеше тя. — Интересно. — Пред нея се издигаше подобна на кула надстройка с много полици и отделения, които съдържаха стотици блестящи шишенца. В средата стояха малки везни и тетрадка.
2
Холография — метод за получаване на обемно изображение чрез осветяване на предмета с лазер и вторично осветяване на специално обработения фото негатив с такива лъчи — Б.пр.