— Имате вид, като че ли се каните да свирите на орган.
— Почти. — Тя се усмихна. — Тъкмо така се нарича това бюро. Всички тези стъкленици на полиците съдържат есенс абсолю и масла от различни цветя и растения. Имат етикетчета, така че лесно намирам необходимото, отмервам и смесвам, докато постигна точната пропорция. — Посочи везната и тетрадката. — Трябва да си записвам много точно, в случай че попадна на нещо, което си заслужава да се запази. Ароматите са тъй неуловими, че и най-малкото отклонение в дозите може да измени цялата композиция на парфюма.
— Мислех, че вече сте създали своя парфюм.
— Тъкмо в това се състои магията на аромата. Винаги можеш да създадеш нещо ново, нещо различно. На света има милиони миризми и все пак винаги съществува възможност да… Извинете, увлякох се. Всичко това едва ли ви е интересно.
— Напротив. Защо това работно помещение е в отделна сграда, а не в главната?
Тя кимна към големите, като на хамбар врати от двете страни на стаята.
— За да мога да отварям вратите и прозорците и течението да отвява всички задържали се миризми. Много е трудно да запазиш носа си чувствителен. Обонятелният нерв се претоварва и много бързо престава да реагира, съживява се само на свеж въздух. Технологията е примитивна в сравнение с модерните лаборатории, но аз предпочитам тази.
Той се разрови из полицата с книги, подредени на отсрещната стена.
— Майка ви твърди, че сте много веща в тая дейност.
— Обичам я — отвърна тя простичко.
— Повече от отглеждането на цветя ли?
— Това са различни страни от едно и също нещо.
— Което се нарича Вазаро.
Тя кимна.
— Мишел казва, че това е нещо като кръг.
— Мишел?
— Мишел Андреас. Живял е по време на френската революция. Жена му е била най-голямата дъщеря на Катрин Вазаро и Франсоа Ечеле.
Той въпросително повдигна вежди.
— Не са ли били законни съпрузи? Не е ли малко шокиращо за онова време?
— Заради имената ли. Не Катрин и Франсоа са имали съвсем законен брак. Но според правилата за наследяване на имението собствеността може да преминава само от най-голямата, дъщеря на най-голямата дъщеря и то само при условие, че тя запази името Вазаро и след брака си.
Той издърпа от полицата един брой на списанието „Аромат“ и разсеяно го прелисти.
— Боркините за женски права през осемнайсети век сигурно са били във възторг.
— Мишел създал най-известният парфюм на Вазаро. Говорело се, че всяка дама в двора на Наполеон имала шишенце „La Dame“. — Лицето на Кейтлин беше грейнало от въодушевление. — Трябва да прочетете дневникът на Катрин. Увлекателен е като пътешествие в миналото. Тя отгледала Мишел като свой собствен син и… — Снизходителната му усмивка я накара да млъкне. — Знам, че се увличам прекалено, когато разказвам историята на Вазаро. Тя не представлява интерес за никого извън семейството.
— Точно обратното, намирам я очарователна. Сигурно чувството, че имаш корени, е великолепно.
— Всеки има някакви корени. Просто тези на Вазаро са по-дълбоки от повечето.
Той мълчеше.
— Искам да кажа — поколенията образуват здрава нишка, която…
— Знам какво имате предвид. — Пресече стаята и отиде до нея. — За някои хора е по-добре да нямат корени. — Посегна към една стъкленица от третата полица над бюрото и я вдигна към светлината. — Какво е това?
Стъкленицата имаше етикет, но той явно не желаеше да промени темата.
— Това е люляк.
— Използвате ли го за вашия парфюм?
Тя поклати глава.
— Използвам за начална нота жасмин, а за основна нота…
— Нота ли? Отново се връщаме към органа, така ли?
Тя се засмя.
— Създаването на парфюм прилича на композирането на симфония. Има една най-висока нота, която веднага усещате, после една средна, както и основна. Но съществуват и най-различни междинни ноти, които спояват главните компоненти и допълват хармонията на уханието. Добрият парфюм се разгръща постепенно за обонянието ви, докато накрая се загуби.
— Като тоновете на симфония.
— Но не изчезва толкова скоро. Трябва да се вземат предвид много неща. Дали е наситен или не толкава наситен. Дали е остър или мек. Остава ли да витае във въздуха, след като отмине човек?
— Вашият парфюм отговаря ли на тези изисквания?
— Съдете сам. Това е Вазаро. — Тя взе стъкленица от най-десния рафт, изля капка от съдържанието върху попивателна хартия, каквито имаше много върху бюрото. Подаде хартията на Алекс. — Исках да е нещо пикантно й запомнящо се като Opium, но да се долавят и други нотки. Щеше ми се в него да се усеща свежестта на полята след дъжд, както и лек мирис на лимонови дървета и… — Направи безпомощен жест. — Просто желаех да бъде „Вазаро“.