— Съвсем различен е от всички парфюми, които някога съм долавял у някоя жена.
Тя живо си представи как Алекс се свежда над една жена и заравя лице в косата й. Бързо прогони картината от съзнанието си.
— Един парфюм трябва да е различен. Харесва ли ви?
Той остави попивателната върху масата.
— Не мога да кажа нищо определено. Парфюмът мирише различно върху кожата на жена. — Вдигна стъкленицата с „Вазаро“. — Позволявате ли?
Не изчака отговора й, а капна мъничко на палеца си и го втри върху най-чувствителното място на лявата й китка. После я вдигна и помириса кожата.
— Хубав е.
Тонът му беше безразличен, но държеше китката й здраво, топло и болезнено интимно.
— И на още едно място. Най-добрият възможен тест. — Взе още една капка от парфюма на другия си палец, и остави стъкленицата на мястото й. Разтвори леко яката на блузата й и обгърна с две ръце тънката й шия. Двата му палеца бавно разтриха парфюма в трапчинката на гърлото й. — Тук пулсът тупти най-силно и разпространява навсякъде уханието…
Усещаше ръцете му тежки, а врата си крехък и уязвим. Преглътна.
— Откъде знаете тези неща? Казахте, че не разбирате много от парфюми.
— Наистина е така. Но преди няколко години четох научно изследване за обонятелната система.
Сърцето й заби по-бързо, докато той продължаваше масажиращото си движение.
— Винаги ли запомняте онова, което прочитате?
— Почти винаги. Може да се окаже полезно. Или се постаравам да го изхвърля от съзнанието си. Спомените също избледняват. — Ръцете му пуснаха шията й и той й помогна да се изправи. Тя го зяпна като пълна глупачка, омагьосана от погледа на тези светли като глетчер очи. Усещаше, че сърцето й бие още по-силно, кожата й пламва, а кръвта потича по-бързо във вените й.
— Точно така — промълви той, окуражавайки неволната й реакция, която помогна ароматът да се разнесе. — Страхотно. — Сега не я докосваше с тялото си, не се допираше до нея, но тя чувстваше струящата от него топлина. Стоеше съвършено неподвижен със сведена глава, вдъхвайки аромата.
Забеляза как пулсът тупти на слепоочието му, а полуотворените тъмни мигли скриваха сините очи. Долови лекия лимонов аромат от одеколона му и нещо тежко, по-благоуханно — мукус. Приличаха на две животни — застанали един до друг те душеха миризмите си преди съвкупление.
Гърдите й се вдигаха и спускаха бурно, макар че се мъчеше с всички сили да диша бавно и равномерно. Опитваше се панически да измисли нещо, което би прекъснало напрежението помежду им.
Той дишаше тежко и тя усети жарта на дъха му върху врата си. Боже, та той не я докосваше, а тя трепереше цяла.
— Изключително. — Той отстъпи, сведените клепачи все още скриваха очите му. — Този парфюм ще обере всички награди.
Тя внезапно почувства, че коленете й омекнаха й отново се отпусна върху стола. Беше сигурна, че лицето й се е зачервило и отчаяно желаеше хладната резервираност на Алекс отново да се прояви. Засмя се едва-едва.
— Добрият бизнесмен би трябвало да е уверен в това, преди да пусне парфюма.
— Нямаше как да се убедя. Не бях пробвал как ароматът ще стои върху женската кожа. — Стори й се, че в израза му доловя искрица хумор. — Но зная какво харесвам.
Той харесваше нея, харесваше как тя ухае и как се държи, харесваше, че е много женствена. Чисто и просто секс. Тя бързо сведе поглед към стъкленицата с парфюма.
— Какво ще правите с него?
Той не отговори, а когато тя вдигна очи, забеляза, че неговите проблясват.
— С парфюма. Казахте, че искате да поговорим за маркетинга.
— Да.
— Е?
— Не сега. Имам няколко идеи, но очаквам допълнителна информация, преди да ги обсъдим. Тези дни имам телефонен разговор, който ще ми даде онова, от което се нуждая и тогава ще съм готов за действие.
— Разговор с кого?
— Със специалист. По-добре предупредете майка си, че вероятно всеки ден ще получавам пратки по пощата. Наел съм няколко агенции да събират информация за мен.
— За романите ви ли?
— Може би. Аз също имам своя страст. — Усмихна се. — Към дреболии. Докато съм тук, ще говоря и с чужбина. Когато пристигнат сметките, изпратете ги на мосю Ганолд. — Усмихна се към томовете книги по лавиците. — Всичките ли са за парфюми?
Как го правеше? Много добре знаеше, че само преди миг беше възбуден, а сега се държеше тъй хладно, все едно че никога не се бе допирал до нея. Както и да е, трикът му й беше добре дошъл и тя се чувстваше благодарна, че й даде време да се успокои. Сърцето й почти възвърна нормалния си ритъм и след минута и тя щеше да бъде като него.