— Не изглежда трудно.
— Не е. Изисква се опит и известен ритъм. — Тя се смръщи. — Но е тежка работа.
Той се усмихна.
— Едва ли ще припадна от изтощение. В хижата си всеки ден карам ски и съм в отлична форма.
Това не беше преувеличение. Мускулите изпъкваха по голите му ръце и по тялото му нямаше и грам излишна тлъстина.
— Ако ви е скучно, защо не пишете?
Той направи гримаса.
— Музата ми май е заспала. Нуждая се от някаква физическа работа. Ако се уморя, ще спя по-добре. — Раменете му потръпваха неспокойно под тънката памучна тениска. — Е, ще ми позволите ли да помагам, или не?
Говореше истината. Тя усети същата нервност, която бе забелязала предишната вечер.
— Идете при камиона и вземете кошница от Жак.
— Кейтлин каза да ми дадете кошница, д’Аблер.
— Така ли? — Жак протегна ръка и пое пълната с цвят кошница, която един берач му подаваше и после се обърна към Алекс. — И какво ще правите с нея?
Независимо от нехайния тон на управителя, Алекс усети враждебността му и яростен прилив на радост затуптя в жилите му, гледайки мъжа застанал на камиона. Познаваше добре този предизвикателен тон от гласовете на много други мъже в миналото. Той винаги водеше към сблъсък. След всички тези седмици на отчаяние и безпомощност най-после му се отдаваше възможност да покаже юмруците си.
А Жак д’Аблер изглеждаше достоен противник. Макар и не млад, силният мускулест управител беше твърд като скала и се държеше със самоувереността на мъж, рядко побеждаван при бой. Алекс го премери с поглед, преценявайки слабите му места.
— Другите берачи какво правят с кошниците?
— Печелят честно хляба си — Жак го погледна в очите. — Кейтлин ми каза, че вие нямате нужда от това, богат сте като цар Мидас и ще спасите Вазаро.
— А ти не й ли вярваш?
— Вярвам, че така сте й казали. — Сви рамене. — Тя не е глупава. Ще видим.
— А сега ще ми дадеш ли кошница?
— За да й покажете, че сте един от нас ли? Но вие не сте мосю Каразов. Виждал съм такива като вас и преди. Твърде лъскав и мазен сте за Вазаро.
— Помолих за кошница, а не за мнението ти.
— А съм щедър човек. Мнението ми го получавате даром; — Още една берачка се бе появила до камиона, Жак се протегна и пое препълнената кошница от жената. — Както ви казах, Кейтлин не е паднала от небето, но й се иска да вярва. Май вече ви има доверие. — Той изпразни нощницата в камиона. — Това ме тревожи.
— Жалко.
— Зад притеснение си е. Тя не се доверява на никакви непознати. Внимавайте да не я разочаровате!
Това вече беше прекалено. Алекс рязко пристъпи напред. Втренчи се в Жак с присвити очи.
— Колко да внимавам.
Жак не му отговори направо.
— Когато Кейтлин беше малка, баща й й подари една огърлица — златен Пегас със смарагдови очи. Всички знаехме, че легендите, за истинския „Вихрен танцьор“ я омайваха, а Риърдън знаеше как да ощастливи една жена. Тя обичаше огърлицата и винаги я носеше. — Той върна празната кошница на берачката и изчака жената да се отдалечи, преди да продължи. — В нощта, когато той напусна Вазаро, огърлицата изчезна. — Усмихна се саркастично. — Бог е свидетел, че тогава вече нямаше какво друго да вземе!
— Уверявам те, че не съм крадец на скъпоценности. С каква цел ми разправяш тази история?
— О, да. — Едрите зъби на Жак блеснаха на загорялото му лице. — Проследих кучия син до хотела в Кан и се опитах да взема огърлицата. Тъй се опитвах, че му счупих носа и три ребра.
— Интересно. Намери ли огърлицата?
— Не, вече я беше продал на една от мимолетните си приятелки. Опитах се да й хвана дирите, но жената беше напуснала страната. За това се върнах отново в хотела счупих двете ръце на Риърдън и се прибрах във Вазаро. Той беше последният мъж, който разочарова Кейтлин.
Алекс се опита да запази агресивността си, но не успя. Нещо в искрената, земна ярост у този мъж му напомни за Павел и за първите дни, когато се запозна с него в Сибир.
— Явно това е обезкуражавало всички останали. Кейтлин научи ли какво си направил?
— Не, тя нямаше да разбере.
— Затова пък аз разбирам. Сега, след като бях сплашен както трябва, мога ли да получа кошница?
— Не изглеждате изплашен.
— Не, всъщност съм разочарован. — Погледна Жак в очите и му каза истината. — Имах нужда да се сбия с някого, но не вярвам, че ще си ти. Мислим съвсем еднакво.
Жак продължи да се взира в него още един миг, после се пресегна, взе кошница от купчината и я хвърли на Алекс.
— Третият ред. След минутка ще дойда да ти покажа какво да правиш.
Кейтлин очакваше Алекс да се върне и да бере заедно с нея, след като Жак му показа тънкостите при брането. Той, обаче, си избра място до Пиер Льоду и остана там чак до следобеда, когато Жак подвикна на берачите да свършват. Той хвърли празната си кошница в камиона и тръгна към къщата, без да каже дума.