Той пристъпи до малкото огнище.
— Защо се тревожите, щом не я използвате?
Очите й се разшириха от изненада.
— Тя е част от историята на Вазаро.
Той се обърна към нея и се поклони насмешливо.
— Простете, трябваше да се досетя, че всичко, свързано с Вазаро, е свещено. Дори любовното гнездо на един развратник. — Той огледа къщата. — Къде смятате, че си е водил любовниците? На това легло ли?
Кейтлин внезапна остро осъзна, че в къщичката беше сумрачно, че бяха съвсем сами, а Алекс преливаше от енергия. Тя погледна леглото в ъгъла.
— Не, тогава леглото не е било тук.
Алекс я погледна настойчиво.
— А къде?
— Според дневника на Катрин имало е някакъв сламеник. Върху него Филип простирал сатенена покривка, посипвал я с цветчета и любел жените върху тях. — Напрегнатостта на Алекс се отразяваше на нервите й и тя се засмя с треперещ глас. — Затова я наричат Къщата на цветята.
— Но това не е било любов, нали, Кейтлин? — Гласът му беше извънредно мек. — Те идвали с него, защото били възбудени, изгаряли от страст и искали да им даде онова, от което имали нужда. Водел ги тук тъкмо за това.
Тя се усмихна с усилие.
— Не, предполагам, че не ги е любел. Грешно се изразих.
— Много е важно да подбереш точните думи. Важна е честността. — Алекс спря. — Искам те точно толкова, колкото Филип — селянките. Повече от това. Искам да легнеш тук, да разтворя краката ти и да проникна в теб.
Тя застина.
— Какво?
— Искам да те накарам да скимтиш, да хапеш и да ме дращиш, а аз да влизам и излизам от теб. Искам това да се повтаря много, много пъти. — Срещна погледа й. — Смятам, че и ти го желаеш.
— Господи. — Тя навлажни устните си. — Никой не говори по този начин. Никой не казва направо…
— Аз го правя. Заявявам, че искам да те имам, но това ще бъде секс — прошепна той. — Не любов, фантастичен секс и нищо повече. Не те лъжа. Не вярвам, че съществува романтична любов. Никога съм я срещал. А ти?
— Не. — Тя го гледаше като зашеметена. — Определено не се опитвате да ме свалите със сладки думи.
— Но те са честни. — Той продължи със запъване, почти с неудобство. — Понякога може да изглеждам студен, но не съм. Познавам много начини да доставя удоволствие на една жена. — Направи пауза. — Ще бъда мил с теб. Добротата също е много важна.
— Да, добротата е много важна — повтори тя разсеяно, все още борейки се да преодолее основната тема. — Хайде да се разберем. Секс ли искаш да правиш с мен?
— Смятам, че се изразих ясно. — Тази славянска непохватност отново се прояви в начина на изразяване. — По-определено ли да се изкажа?
— Беше достатъчно ясен. — Отдръпна се заднешком от него. — Мисля, че не биваше да идваме тук. Атмосферата май ти се отрази. — Не се дължи на бърлогата на Филип. През последните три дни имах намерение да те помоля да спиш с мен.
— Та ти почти не си ме погледнал.
— Защото ме боли, когато го правя — отвърна той просто.
Очите й се разшириха изненадано не толкова от онова, което й каза, а от факта, че човек тъй предпазлив като Алекс може да признае подобно нещо.
— Искам те от първата вечер, но не желаех да стигаме дотам. Смятах, че ако работя много усилено, ще… — Поклати глава. — Не помогна. Сега е по-зле от преди и трябва да сложа край на това състояние. Смятах да те съблазня, но няма да е честно. Ти заслужаваш честност.
— Благодаря — отвърна тя замаяно. — Свърши ли вече?
— Почти. Казах само, че те желая.
— Какво още?
— Имам нужда от теб.
Думата бе изречена с такова мъчително напрежение, че сякаш я разтърси електричество. Казваше й истината. По някаква причина имаше нужда от нея и тази нужда беше тъй насъщна и силна, че й подейства като магнит, който я привлече към него.
Направи несъзнателно една крачка напред, но спря. По дяволите, какво правеше. Не искаше това.
— Не.
Той пое дълбоко дъх и започна бавно да го изпуска.
— Помисли си. Никакво обвързване, само взаимно уважение и еротика без край, докато и двамата се уморим.
— Не искам и да мисля за това. — Обърна се да си тръгне. — Самата идея ме отблъсква.
— Ще почакам, докато свикнеш с нея. — Той отвори вратата и отстъпи, за да мине тя първа. — Но отново ще опитам, Кейтлин.
Беше сигурна, че ще да го направи. Забелязала бе самотните му разходки из полето през последните няколко дни.
— Няма да променя мнението си. — Погледна го право в очите. — Много си напорист. Налагаш ми се. Ще искаш да се месиш и в управлението на Вазаро.
— Опитай с мен. Какво ти коства?
Нещо й подсказваше, че щеше да й коства много. Беше признала пред себе си, че няма психологическата нагласа за случайна връзка. Алекс изглеждаше сигурен, че ще успее да не се обвърже емоционално, но за себе си не беше толкова уверена. През краткия период, докато бе във Вазаро, той я очароваше и раздвижваше въображението й повече от всеки друг мъж досега.