— Добре съм. — Освен че съм се разгонила като кучка, помисли си отчаяно тя. Чудеше се какво ли би казала Катрин, ако изтърсеше точно тези думи. Представяше си, че сексът за Катрин сигурно е нещо като кутия с хубави шоколадови бонбони, както и всичко останало в живота й. Нямаше да разбере този почти животински копнеж. — Сигурно съм малко уморена.
— Тъкмо снощи Алекс казваше, че се изтощаваш. Все пак, след като имаме гостенин, би могла да идваш на вечеря.
— Алекс не е гостенин. Той е наш партньор в бизнеса. — Искаше й се Катрин да престане да говори за Алекс. Набързо изпи кафето и остави чашата — Трябва да тръгвам.
— Няма ли да го изчакаш? Последните два дни все бързаш да излезеш. Мислех си, че след като има добрината да помага на полето, поне ще си така любезна да…
Вратата на кухнята се затръшна зад Кейтлин и прекъсна думите на Катрин.
Кейтлин изруга тихо, за да заглуши болката.
След десет минути Алекс настигна Кейтлин по пътя към полето. Тя не го погледна.
— Не може да продължава така. — Алекс говореше тихо. — Няма смисъл. Защо се съпротивляваш? Няма да ти направя нищо лошо.
Тя преглътна, за да разхлаби стегнатото си гърло и продължи да гледа напред.
— Здрав съм и не съм особено извратен. Ще ме харесаш. Слънцето се показа и огря лавандуловото поле с пурпурна светлина, но тя въобще не забелязваше красотата пред себе си.
— Не мога да ям. Не мога да спя. Лежа в леглото и си мисля за всичко, което бих искал да правя с теб. — Произнасяше думите почти шепнешком, но всяка една я изгаряше. — Няма да се меся в делата на Вазаро. Искам само… — Той спря и когато заговори, гласът му беше дрезгав от вълнение. — Ти знаеш какво искам. — Ускори крачка и след малко вече я бе оставил далеч зад себе си.
Глава четвърта
Беше почти среднощ, когато видя Алекс да се отдалечава надолу по хълма към полята.
Затвори очи, прилепяйки горещата си буза към хладното стъкло. По дяволите, искаше да тръгне след него. Защо трябва да страда така? Казват, че желанието не е чак толкова натрапчиво. Не можеше нито да работи, нито да се съсредоточи върху нещата, които имаха значение за нея. Присъствието на Алекс взимаше връх във всяко нейно действие, всеки момент. Скоро от нея нямаше да има никаква полза за Вазаро. Той й пречеше във всичко…
Всъщност не Алекс Каразов беше този, който пречеше на работата й, а начинът, по който тя го чувстваше.
Това откритие я порази. Остана с широко отворени очи, изправена като свещ на прозореца. Врагът не беше той, а силното влечение, което изпитваше към него. Ако задоволи копнежа си, щеше отново да оздравее. Защо е била тъй глупава да не разбере такъв прост факт?
От възбуда сърцето й туптеше толкова силно, че едва си поемаше дъх. Може да го има. Дори така би било по-добре за Вазаро.
Скочи на крака и бързо се запъти към вратата.
Нямаше време да размисли, докато се спускаше по стълбата и излизаше навън. Топлият ветрец довя аромат на последната лавандула, която щяха да оберат на следващия ден и прилепи бялата памучна нощница към тялото й.
Алекс едва се забелязваше по пътя, когато тя забърза след него. Той мина покрай новозасадените рози и забърза по-нататък.
Защо да не го извика. Знаеше, че той щеше да спре и да я изчака.
Нямаше нужда да вика. Тъкмо преди да навлезе в полето с жасмините, той спря и погледна назад, сякаш беше усетил присъствието й.
Изразът му я изплаши.
Забави крачка, преди да го наближи и спря нерешително.
— Недей. — Гласът на Алекс звучеше гърлено. Погледът му премина от разрошената й коса по нощницата без ръкави до краката й, обути с чехли. Протегна ръка. — Всичко е наред. Ела.
Тя бавно тръгна към него.
Той я гледаше, а бузите му бяха хлътнали от напрежение.
— Да? — запита с надебелен език.
Тя едва успя да произнесе с устни.
— Да.
Ръката му сграбчи китката й и я дръпна рязко от пътя към полето с жасмините.
Кейтлин смътно усещаше меката почва под тънките подметки на чехлите си, тежкия мирис на жасмин, луната, която осветяваше тъмната коса на Алекс, докато той я теглеше навътре в полето.
— Алекс, къде…
— Тук. — Спря и се обърна към нея. — Не мога да издържам повече. — Разкопча колана свали ципа на джинсите си. — Махни тая нощница.
Гледаше го колебливо. Плътта на бузите му се беше стопила върху костите и тя внезапно изпита същия страх, както преди малко, когато той обърна лице към нея.
— Бързо. — Смъкваше дрехите си като луд, с поглед устремен към нея. — За Бога, недей да размишляваш сега. — Беше чисто гол, напорист, възбуден. Направи една крачка към нея. — Няма да мога да го понеса.