Дишането на Алекс постепенно се успокои.
— Извинявай. — Гласът му все още потрепваше. — Бях много груб. Не успях да се удържа.
— И двамата загубихме контрол. — Вдигна поглед към него. — Ти си много… първичен.
— От селски род съм. — Изкриви уста. Имам слабостта да съм земен.
— Беше… като в джунглата. Диво…
— Но хубаво? — Ръцете му си играеха с гърдите й, галеха ги, вдигаха ги, преди да ги обхване с цели длани. В интонацията му пак се долавяха славянски нотки. — Имаш великолепни гърди. Исках да направим това още първата вечер, когато те видях. Хареса ли ме?
— Да. — Разсмя се трепетно. — Май че самата аз съм доста земна.
— Изведнъж усети хладната земя под голия си гръб и стъблата на издигащите се от двете им страни, виещи се нагоре бели жасмини. — Рьоне каза, че леглото е по-меко, но и тъй не е лошо. Това е хубавата земя на Вазаро.
— Ти си говорила на Рьоне за мен?
Тя поклати глава.
— Тя ми говори за теб. Смята, че съм много глупава да не го направя по-рано.
Той се надигна от нея и й помогна да седне.
— Мислех те за садистка. Едва не полудях заради теб. Още един ден като днешният и щях да те хвърля на земята пред очите на работниците. Господи, колко се радвам, че ти дойде умът в главата. — Помогна й да облече нощницата и започна да я закопчава. Внезапно изразът му стана сериозен. — Да не би да съм те наранил?
— Не. А аз теб?
Той се подсмихна.
— Не, но Рьоне е права, на дюшек е по-удобно за коленете. Хайде да се връщаме, да се измием от пръстта и… — Спря, като видя каква физиономия направи тя. — Не?
Тя нервно навлажни устните си с език.
— Не бих искала…
Той застина.
— Не искаш да се върнеш в къщата, или не искаш да легнеш с мен? Невинаги съм такъв, Кейтлин. Ще се опитам да бъда нежен следващия път…
— Не е това. Просто искам да си остане… между нас.
Мускулите му леко се отпуснаха.
— В какъв смисъл?
— Не бих искала, майка ми да узнае. Предпочитам никой да не знае. Не ми се ще да променям нищо.
— Още ли се страхуваш, че ще се меся в управлението на Вазаро? — Погледна я внимателно. Казах ти, че няма да позволя това, което правим да те подчини по някакъв начин. Ако искаш да ме държиш в сянка, добре.
Всичко щеше да е наред, помисли си тя с облекчение.
— Имаш ли нещо против?
— Ще имам нещо против, ако нощем не те намеря до себе си. Но може би ти няма да си доволна, ако следващият път отново ме докараш до лудост и те разкъсам, когато съм в теб, както за малко не се случи сега.
— Няма. — Усети изтръпване дълбоко между бедрата си и си спомни безумното му проникване преди минути. — Ще видиш, че така ще е по-добре. — Смръщи се. — Макар че не знам как ще успеем да…
— Не се безпокой. Остави на мен.
Кейтлин вече си представяше затрудненията, които ще се появят.
— Можем просто да го забравим — каза тя неуверено. — Ще е най-разумно…
— Не! — Продължи той с по-мек тон: — Казах ти, че аз ще се погрижа. И двамата се нуждаем от това. — Зарови лицето си в косата й и прошепна: — Ще направя така, че всичко да е наред. — Спря се. — Аз не те пазих. Дали е окей?
Майчице! Напълно беше забравила възможността да забременее. Глупаво. Как можа да постъпи така безотговорно? По дяволите, сякаш не знаеше защо. Намираше се в такава треска от възбудата, че бе неспособна да мисли за нищо друго, освен за самия акт, а не бе имала нужда от противозачатъчни откакто напусна колежа.
— Кейтлин?
— Нищо. Няма проблеми. — Отсега нататък тя ще има грижата да няма проблеми. Напълно естествено за Алекс бе да си предположи, че тя се предпазва. Беше на двайсет и девет години, разумна жена, макар и да не се беше държала като такава.
— Сигурна ли си?
— Всичко е наред.
— Добре. — Внимателно я положи отново на земята и вдигна нощницата й до кръста. Пъхна пръсти в къдричките, които защитаваха женствеността й и ги подръпна закачливо.
— Значи няма да имаш нищо против, ако се върнем в джунглата и аз отново проявя селските си инстинкти?
На следващия ден при изгрев — слънце Алекс не дойде. В осем часа Кейтлин видя ламборгинито да се плъзга по пътя и да завива към шосето за Кан.
— Къде отива? — Рьоне го проследи с поглед.
Кейтлин се опита да свие рамене, все едно че не я засягаше.
— Откъде да знам?
— Май си се показала много недостъпна, а? — Рьоне внимателно огледа изопнатото лице на Кейтлин. — Ако един мъж не получи онова, което желае от жената, винаги се намират други, които да го утешат. Сигурна съм, че в града някоя ще се зарадва…
— Не ме интересува… — прекъсна я Кейтлин, осъзнавайки, че се ядосва, задето Алекс тръгна, без да й се обади и затова забележката на Рьоне я раздразни. Недостъпна ли? Миналата нощ тя даде на Алекс точно онова, което искаше. А може би е била прекалено сговорчива? Върнаха се в къщата едва към три сутринта след безброй трескави съвкупления. След първата среща, в която задоволи либидото си, без съмнение Алекс не се нуждаеше толкова много от компанията й и беше тръгнал по своя си работа. Трябваше да го очаква. Мъжете често се насищат, щом получат онова, което желаят от жената. Баща й беше същият.