Е, но и тя получи онова, което желаеше и нямаше право да се оплаква.
Все пак можеше да предупреди, че този ден няма да бере заедно с тях.
Алекс беше сменил костюма си с работни дрехи и седеше в камиона, разговаряйки с Жак, когато Кейтлин донесе последната кошница за деня.
Усмихна й се.
— Здравей.
— Здрасти. — Постара се лицето й да не издаде нищо докато изтърсваше цветовете в коша.
— Ела с мен. — Алекс скочи от камиона, грабна ръката на Кейтлин и я поведе. — Бързо.
— Имам работа — каза тя рязко, опивайки се да издърпа китката си. — Трябва да нагледам как накисват цветовете.
— Нямаш работа, сърдита си. — Махна на Жак и поведе Кейтлин по пътя. Сниши гласа си до дразнещ мелодраматичен шепот. — Помислила си, че съм те използвал и съм ти се наситил.
— Не ставай смешен. Нямам право да ти се сърдя. И двамата знаем защо го направихме.
— Напротив, имаш право. — Спря посред път и я хвана за раменете. — Обещах да бъда добър с теб. А ако съм такъв, какъвто ти си мислиш, няма да е хубаво. — Усмихна се и леко я разтърси. — Хайде, не ми се сърди и ела с мен.
От него се носеше познатият мирис и тя усети, че при допира му тялото й реагира по същия начин, както и предишната вечер. Какво значение имаше добротата или любезността, ако той можеше да й даде онова, за което тя копнееше?
— Къде?
— В къщата на цветята.
Първото, което Кейтлин забеляза, щом отвори вратата, беше чистият, изгладен памучен чаршаф, който покриваше матрака в средата на стаята.
Спря на прага, а очите й се разшириха от изненадата.
— Хайде! — каза той и я дръпна навътре в стаята. Сините му очи искряха с момчешко нетърпение. — Измих всичко и купих бельо от Кан. — Кимна към полицата. — Вино с лед. — Той се разсмя весело. — Дори махнах птичите гнезда от комина, за да си палим огън, когато нощите са студени.
Тя се огледа смаяна. Всички боклуци бяха изчезнали незнайно къде.
— Виждам. Защо?
— Обещах ти, че ще се погрижа — каза той простичко. — Ти каза, че никой не идва тук, така че и никой няма да узнае. Имаш си твоето Вазаро. — Ръката му нежно приглади светлокафявите къдрици на главата й. — И мога да те имам. Чудесно разрешение, нали?
На Алекс са му били необходими часове тежка работа, за да изчисти мръсотията и боклука от къщата. Работил е сам и тайно, за да не разбере никой за връзката им, защото това беше нейното желание. Той казваше, че добротата е важна и сега се виждаше, че държи на думите си.
— Чаршафите се перат и предпочетох да не ги посипвам с цветя. — Той я погледна сериозно в очите. — Не съм такъв човек. Вярвам, че няма да се разсърдиш.
Не, той нямаше да направи някой романтичен жест, тъй като щеше да прозвучи фалшиво. Почувства известна тъга, но веднага реши, че е глупаво. Тя нямаше нужда от романтични жестове, когато той й предлагаше честност, разбиране и същото силно желание, което ги събра. Баща й не беше дал на майка й нищо, освен лъжи и романтични финтифлюшки. Тя щеше да се чувства много добре и без сатенени чаршафи, посипани с цветя.
Потъна в обятията на Алекс тъй естествено, сякаш го беше правила стотици пъти й облегна главата си на гърдите му.
— Не — каза. — Няма да се сърдя. Винаги съм смятала, че Филип малко се е поизхвърлил. Сигурна съм, че жените, с които е бил, са се интересували повече кой е върху тях, а не от онова, което е под гърбовете им.
— Аз ще тръгна първа. — Кейтлин бързо закопча блузата си, преди да я натъпче в джинсите. — Излез след десет минути.
— Защо е толкова важно за теб никой да не знае за нас? — попита лениво Алекс, опрян на лакти върху матрака, за да може да я гледа. Действително беше срамота да прикрива този пищен бюст и гъвкави бедра. Но грубите й работни дрехи бяха чувствено предизвикателни, след като познаваше гладката блестяща плът под тях. След последните пет дни той смяташе, че познава тази плът наистина много добре: — Чувствам се като другия мъж в любовен триъгълник.
— Няма някаква определена причина. — Кейтлин избягваше погледа му. — Просто така е… удобно.
— Смяташ, че майка ти ще има нещо против ли?
— Не съвсем.