— Жак и останалите работници са земни хора. Не мисли, че ще ги заблудиш.
— Знам.
— Тогава защо?
— Предпочитам никой да не знае за връзката ни.
Той поклати глава, като я разглеждаше.
— Не е логично.
— За теб всичко ли трябва да бъде логично?
— Не, но трябва да го разбирам. Всички действия и чувства ни карат да постъпваме по начина, по който го правим, но трябва да съществуват причина и резултат. — Той отхвърли чаршафа и се изправи гол. — Резултатът е налице. Каква е причината?
— За Бога, колко си упорит — отвърна тя раздразнено, отивайки към вратата. — Направи си целия тоя труд да изчистиш къщичката, за да бъда спокойна, че никой няма да знае, а сега…
— Искам да знам защо — довърши той смръщен, докато се обличаше. — Току-що ми хрумна, че е странно. За мен няма никакво значение дали искаш да ме имаш като таен любовник. Просто съм любопитен.
— За всичко, което става на планетата?
— Почти. — Той внимателно огледа лицето й. — Заради баща ти, нали?
Тя застина.
— Не разбирам за какво говориш.
— За причината. — Кимна. — Точно това е. Дошъл е във Вазаро, обвързал е майка ти, а когато си е тръгнал, имението е било почти съсипано. Сигурно виждаш някаква прилика.
Тя опита да се засмее.
— Не е вярно. Това, което вършим, не засяга Вазаро.
— Разумът ти го знае, но…
— Боже мой, искаш да ме анализираш за някоя от книгите си ли?
— Аз съчинявам детективски истории, а не психологически трилъри. — Неочаквано се усмихна. — Извинявай. Ти ме изправи пред загадка, а аз страстно обичам загадките. Няма да ти задавам повече въпроси.
— Защото смяташ, че знаеш отговора.
— Да — каза той тихо. — Няма начин да не ти дам някога онова, което искаш, Кейтлин. Просто съм любопитен да разбера защо е тази тайнственост. — Отвори вратата и я целуна по бузата. — След десет минути. Ще те видя ли на вечеря?
Тя поклати глава.
— Трябва да отида в лабораторията.
— Защо?
— Заради „Вихрения танцьор“. Откакто си дошъл, само два пъти успях да отида там.
— Поласкан съм, че участвам в толкова силно състезание. Защо го изучаваш? Какво правиш с…
— Не е твоя работа. — Тонът й внезапно стана рязък. — Стой настрана, Алекс.
Ето ти отново. Всеки път щом споменеше „Вихрения танцьор“, тя се затваряше в своята тайна, сякаш беше жрица, която се грижи за свещения огън в храма.
— Добре, добре. Само да не ми кажеш да стоя настрана от тялото ти. — Той я тупна със закачлива любвеобилност отзад — Казвал ли съм ти някога какво прекрасно задниче имаш?
Тя се засмя и той забеляза как част от напрежението на стегнатите й мускули изчезна.
— Довиждане, Алекс.
Усмивката му постепенно помръкна, докато я гледаше как се отдалечава нагоре по хълма. За малко да се издаде. Явно, че Кейтлин имаше натрапчиви идеи по отношение на баща си и не понасяше да й се бъркат, а страстта й към „Вихрения танцьор“ очевидно беше безгранична. Не можа ли, по дяволите, да не смесва двете неща? Откакто се виждаха в къщичката, срещите им бяха може би най-еротичните и вълнуващите, които беше преживявал. Очакваше, че страстта им един към друг ще угасне, след няколко, дни, но те все още пристъпваха един към друг с нетърпението от първата нощ в полето, с жасмините. Кейтлин по природа беше чувствена и всеотдайна.
Но той искаше още нещо.
Това откритие го изненада. Искаше да я опознае. В началото смяташе, че е точно това, което изглежда — земна и пряма жена, чиято сила е в любовта й към Вазаро и към хората, които го обитават. Но скоро осъзна, че тя е и същество, което изпитва дълбоки страсти и импулси, които се опитва да прикрива с хладна резервираност. После разбра и че е остроумна, и чувството й за хумор го порази. Ясно, че беше по-скоро майка, а не дъщеря на Катрин. Между нея й Жак съществуваше дълбока връзка, но в нея нямаше нищо, което да напомня отношенията между баща и дъщеря — те бяха равностойни партньори. Работеше редом с берачките, но не оставяше и сянка от съмнение кой е господарят тук. Всеки път, когато я изучаваше, откриваше ново лице, което го интригуваше и го караше да разкрива нови и нови страни от характера й.
Беше я допуснал вече твърде близо до себе си.
Побиха го студени тръпки. Той я накара да му се отдаде. Но нещо като че ли се обърка.
Излезе от къщичката и затвори вратата след себе си. Докато вървеше нагоре по хълма, се помъчи да измисли някакво разрешение.
Вазаро.
Във Вазаро беше твърде близо до Кейтлин. Работеха заедно на полето, понякога се виждаха на трапезата, а вече се заплетоха и във физическа близост. Нямаше за какво друго да мисли, освен за Кейтлин, тя съвсем естествено придобиваше твърде голямо значение в живота му. Навсякъде другаде, освен във Вазаро той можеше да контролира емоционалното си състояние.