Щом се върне в къщата, ще позвъни на Голдбаум. Изминаха почти две седмици, откакто беше говорил със своя агент и той трябва да е изровил някоя нова информация, която би дала възможност на Алекс да си тръгне.
Много се надяваше, че Голдбаум е открил нещо.
— Не съм сигурен — каза предпазливо Голдбаум. — Андреас е потаен. Няма доказателства. Само… едно впечатление.
— Нямам нужда от друго. Ще го използвам и да видим какво ще се получи.
— Вероятно нищо.
— Може би. Нещо за Ледфорд?
— Проследявам стъпките му през последните две години. Нищо, което да ни даде някаква следа.
— Продължавай да работиш върху него в случай, че не открием нещо компрометиращо за Андреас.
Голдбаум въздъхна.
— Имам и други клиенти.
— Но нито един, който да те притиска като мен.
— Това ми помага да те понасям. — Голдбаум се съгласи, вече в по-добро настроение. — Ще ти се обадя.
— Не, аз ще те търся. Може да съм в движение.
Алекс прекъсна, а адреналинът потече по жилите му.
Нещо, за което да се хване. Може и да не е достатъчно добро, но все пак беше нещо.
Изправи се и тръгна към вратата. След всички тези седмици, докато стоеше със скръстени ръце във Вазаро, сега можеше да се раздвижи.
Забърза надолу към антрето, прескачайки по две стъпала наведнъж, тичайки към лабораторията, където се надяваше да намери Кейтлин.
Кейтлин беше коленичила на пода точно пред пиедестала, където се появяваше холограмата. Силуетът й се открояваше ярко в тъмнината, а блясъкът на прожекционния апарат осветяваше светлокафявите й къдрици.
Изпита тръпка от неудобство, като си спомни, че само преди няколко часа беше сравнил мислено Кейтлин с жрица в някой езически храм.
— Какво, по дяволите, правиш?
Кейтлин скочи и свали бинокъла, който държеше пред очите си.
— По дяволите, Алекс, стресна ме. Иди си! Казах ти, че тази вечер няма да се виждаме.
— За да можеш да извършиш богослужение пред олтара ли?
— Не ставай смешен. — Говореше нетърпеливо. — Щом не си тръгваш, ела тук и застани на колене до мен.
Той тръгна бавно из стаята и коленичи до нея пред пиедестала.
— Е?
Тя му подаде бинокъла.
— Погледни основата. Материалът й същият ли е като златото на статуетката?
Той вдигна бинокъла към очите си и го фокусира върху долната част на холограмата.
— Може и да не е, но са подобни.
— Но еднакви ли са?
— Ти си специалист по антиките.
— Не мога да преценя. — От вълнение гласът на Кейтлин звучеше рязко. — Искам да знам повече. Разполагам само с дневника на Катрин и онази книга, която Лили Андреас е написала през двайсетте години. Семейство Андреас притежава два дневника, които водят далеч назад във времето и голяма част от информацията никога не е била публикувана. — Направи жест към холограмата. — Виж ме само. Взирам се в една проклета холограма със силен бинокъл. Имам нужда от апаратура. А трябва да изследвам и самата статуетка.
Алекс се усмихна.
— Може ли да направя едно предложение?
Кейтлин го погледна. От разпръсващите се лъчи на прожекционния апарат образът на „Вихрения танцьор“ се оглеждаше в очите й. Колко странно да видиш как нечовешката сила и красота се отразят върху земно същество като Кейтлин. Тя вероятно виждаше същото отражение в неговите очи. Като че ли за един кратък миг и двамата бяха омагьосани от статуетката.
— Не съм в настроение за шеги, Алекс. — В тона й прозираше нетърпение. — За мен това е важно.
— Очевидно. — Пресегна се и взе дистанционното от ръцете й. — Щом изпитваш такава нужда да й се любуваш, да отидем и да я видим.
Тя онемя.
— Какво?
Той изключи прожекционните апарати и „Вихреният танцьор“ изчезна от очите на Кейтлин. Усети напълно необосновано облекчение, когато се изправи, и отиде да светне лампата.
— Вземи един куфар. Достатъчен е за петдневен престой. Не знам колко време ще ни трябва, но винаги можем да купим още…
— Куфар ли? Къде трябва да отида?
— В Съединените щати. Паспортът ти в ред ли е?
— Така мисля. Трябва да проверя.
— Ако има някакъв проблем, ще се погрижим за това в Ница. Би ли се обадила в Еър Франс да направиш резервация? Ще се наложи да позвъня на няколко места и да получа допълнителна информация на летището, за да бъда готов при представянето.
— Какво представяне? — Кейтлин бутна стола назад и изправи гръб. — Не мога да отида до Америка. Имам задължения тук, във Вазаро.
— И едно от тези задължения е да осигуриш маркетинг на парфюма си.