— Затова ли отиваме?
Той кимна.
— Трябва да имаме нещо, за което да се закачим, за да направим мащабна рекламна кампания.
Тя бавно се изправи на крака.
— И то е в Съединените щати?
— Ако искаме да бъдем точни — в Южна Каролина. — Усмихна се. — „Вихреният танцьор“.
Очите й се разшириха от изненада, когато осъзна какво планираше той.
— Опитваш се да стигнеш до семейство Андреас, за да ти позволят да използваш „Вихрения танцьор“ в рекламната кампания ли?
— Можеш ли да измислиш някой по-емоционално наситен или романтичен символ от него?
— Не. — Отвърна тя твърдо. — Но това никога няма да стане.
— Защо не? Ти си далечна роднина на семейство Андреас, което ще ни осигури достъпа до тях. Останалото ще направя аз.
— Какво можем да им предложим? Те нямат нужда от пари. — Кейтлин загрижено прехапа долната си устна. — А и никога не са разрешавали статуетката да излезе извън Съединените щати, след като в началото на Втората световна война Хитлер им я отне. — Погледна го в очите. — Световно турне ли искаш?
— Поне европейско с начало в Париж.
Тя направи скептична гримаса.
— Ако смяташ, че роднинските чувства ще смекчат сърцето, на който и да е Андреас, трябва да те разочаровам. Защо смяташ, че никога не съм се обръщала към тях с молба да видя отблизо „Вихрения танцьор“, когато го изучавах? Баба ми е придумала бащата на Джонатан да остави статуетката в Лувъра. Когато „Вихреният танцьор“ беше откраднат от нацистите, родът Андреас беше бесен и обвиняваше Вазаро, че не са го опазили.
— Това е било преди петдесет години.
— Чувала съм, че родът Андреас е злопаметен.
— Трябва да проверим. — Хвана я за ръка и я дръпна към вратата. — Заслужава си да рискуваме.
— Наистина ли ще го направиш?
Той спря и я погледна.
— Знаеш ли колко ще струва една голяма кампания, за да се пусне твоят парфюм?
— Страх ме е да пресметна. Сигурно цяло малко състояние.
— Опитай с по-голямо състояние. Между десет и петнайсет милиона долара.
Тя остро пое дъх.
— Разполагаш ли с подобна сума?
— Да. Но ако имаме малко късмет, няма нужда да харчим толкова. „Вихреният танцьор“ сам ще си направи рекламата. Няма да е необходимо да създаваме някаква мистерия около него.
— Мистерия ли? — Тя се усмихна. — Ти, изглежда, знаеш ключовите термини.
— Благодарение на твоята библиотека и на онези свитъци с информация, които получавам по пощата всеки ден. — Отстъпи, за да я пусне да мине пред него. — Гарантирам, че ще знам дяволски много повече, преди да стигнем Чарлстън.
Усмивката й изчезна.
— Ако кампанията струва толкова много пари, ще можем ли да постигнем някаква печалба?
— Колко струва производството на една унция Вазаро?
— Около двайсет долара. Използваме най-добрите масла и съставки.
Той се ухили.
— Тогава ще имаме огромни печалби. Ще продаваме унцията за двеста долара.
— Много е — каза тя шокирана. — Това е повече от Passion, или Opium или…
— Но цел за бутилирана мистика. Парфюмът ти добър ли е?
— Да.
— Прекрасен?
— Просто „Вазаро“ — отговори простичко тя.
Той се усмихна иронично.
— Което означава, че би могъл да стане класически. А един класически парфюм спокойно може да спечели годишно петдесет милиона долара.
— Никога не съм те виждала такъв — отбеляза тя развеселена.
— Това е, защото си ме виждала само докато си губя времето. А аз съм човек, чието основно занятие е да решава проблеми, а сега проблемът е на лице — промърмори. — Най-после!
— Харесва ти, нали? Прави те по-енергичен.
Той сви рамене.
— Само така усещам, че живея. — Хвана я за лакътя. — Ако няма директен полет до Чарлстън, питай Еър Франс дали няма нощен полет до Ню Йорк. После ще трябва да дадеш нареждания на Жак и да се сбогуваш с майка си.
— Мисля, че и сама мога да се справя с това — каза тя сухо.
— Прощавай. Понякога се забравям… защо се смееш?
— Защото си спомних, че аз ти казах същото, когато ти разправях за Вазаро. Може би между нас има много повече общи неща, отколкото си мислех.
Лицето й беше лъчезарно от смеха и той се почувства колко го привлича. Прииска му се да протегне ръка и да докосне устните й, да проследи с пръст усмивката й.
Нежност.
Обърна се, без да я докосва.
— Освен това вземи си дисертацията за „Вихрения танцьор“, може да потърсиш някоя семейна случка, в случай че Андреас си пада по историите. Ще имаме нужда от всякакви аргументи, ако искаме да му измъкнем статуетката.
— Какво е това? — Кейтлин загледа с любопитство изрезките, които Алекс беше пръснал пред себе си. — Те ли бяха в плика, който онзи човек ти даде преди излитане?