Той се усмихна.
— За да си спестя цял куп пари.
— Но това не е единствената причина, нали?
— Не е ли достатъчна? Не всички имаме страст към антиките.
От него нямаше да получи друг отговор. Не разбра защо, осъзнавайки това, усети болка. Тя не искаше да разкрие на Алекс собствените си чувства към „Вихрения танцьор“ и в началото му беше казала, че не я е грижа какви са основанията му да спаси Вазаро. Все пак нещо се бе променило. След като той не й се довери, откри, че плановете му я интересуват.
Пръстите му се преплетоха с нейните, силното му ръкостискане беше приятелско като успокоителна милувка след болезнения миг преди малко.
— Опитай се да поспиш. Имаме още четири часа, докато кацнем в Ню Йорк и още два до Чарлстън. Ще бъдеш изтощена, когато стигнем Порт Андреас.
— Не мога да спя. Много съм нервна. Той ще ни приеме ли.
— Имаме среща утре в три часа следобед. — Преди да тръгнем, се обадих от Вазаро и я уредих с личния секретар на Андреас. — Питър Московел. — Поклати глава. — Беше прекалено лесно. — Споменах твоето име и той само дето не изпусна слушалката.
— Всичко става много бързо.
— Ще трябва да действаме още по-бързо, щом Андреас каже окей.
— Знам, че не вършим нищо нередно, но се плаша. — Усмихна се плахо. — Не съм специалист по пътуванията и преговорите. Искам да си стоя у дома и да си отглеждам цветята.
— Щом веднъж започнем, ще се справиш. — Усмихна се. — Защо трябва да се плашиш от Джонатан Андреас? Практически сте братовчеди.
— Това означава много за мен. „Вихреният танцьор“, парфюмът, Вазаро…
— Добре, щом не можеш да спиш, разкажи ми някоя история.
— История ли?
— От дневника на Катрин. Започни от началото и ми разкажи всички скандални подробности от историята на семейството ви.
Тя го погледна нерешително.
— Наистина ли искаш?
Алекс стисна ръката й.
— Наистина.
Тя се облегна на седалката.
— Дневникът започва на 2 септември 1792 година, когато Катрин е в манастира Дьо ла Рен…
Глава пета
— Аз съм Питър Московел. Мис Вазаро с вас ли е? — Дълбокият глас прозвуча момчешки по домофона на входната врата.
Алекс хвърли развеселен поглед към Кейтлин на седалката до себе си.
— Точно тук.
— Ще отворя вратата и ще ви посрещна пред централния вход. Докато стигнете къщата, не слизайте от колата.
Домофонът прекъсна и железните порти бавно се разтвориха.
Алекс подкара тъмносинята кола, взета под наем.
— Сигурен съм, че щеше да ме отпрати, ако му бях казал, че съм те оставил във Вазаро. Убедена ли си, че никога не си го срещала?
— Не, никога не съм чувала за него.
Високата желязна порта тракна и се затвори след колата им, а огромните резета, задвижвани електронно, се плъзнаха на място.
Кейтлин погледна желязната врата над рамото си.
— Чувствам се сякаш влизам в строго охраняван затвор. Къде са кучетата?
— Добермани.
— Какво?
— Андреас има шест добермана, които охраняват имението. Затова Московел ни предупреди да не излизаме от колата, преди да сме стигнали къщата.
— Откъде знаеш за кучетата? — Сама отговори на въпроса си. — От онези пакетчета, които получаваше, нали?
Той кимна.
— Разположението на общото имение не е важно за нашата задача, но смятам, че не боли, ако знаем нещо и за него.
— Защо е общо?
— Няколко души от семейството на Андреас имат къщи на територията му. Двете сестри на Джонатан и съпрузите им живеят край брега, а баща му — по-навътре в сушата. Господарският дом е заобиколен от малки сгради за гости, както и помещения за прислугата.
Направиха завой на пътя и видяха огромна червена тухлена постройка с високи бели колони.
— Много внушително — промърмори Кейтлин. — Южняшката аристокрация, която пие уиски с джоджен. — Кимна към знамето, издигнато на пилон по средата на моравата. — Това не е ли знамето на Конфедерацията?
— Семейство Андреас се е борило на страната на Съюзниците и всички са много патриотично настроени. — Щом Алекс излезе на извития път, водещ към къщата, видя, че широките двойни врати се разтвориха и един слаб мъж се появи на верандата. — Това трябва да е Питър Московел. За нас може да се окаже важен.
— Как?
— Работи при Андреас от осемнайсет години и се ползва с пълното му доверие. — Разгледа мъжа, който слизаше по стъпалата. — Заедно са учили в Йейл. Московел произхожда от миньорско семейство от Западна Вирджиния и е следвал със стипендия. Имаше още нещо… — Лицето му просветна, щом си представи визуално последния абзац от информацията. — Точно така, Московел не е добре със сърцето. Преди пет години са му направили трета операция байпас.