Когато Андреас тръгна към тях да ги посрещне, усмивка освети лицето му и разнесе настрани бръчиците около очите му. Кейтлин го гледаше като хипнотизирана. Съвсем не беше хубав мъж, но в него имаше нещо…
— Мис Вазаро. — Ръката му обгърна нейната в здраво и сигурно ръкостискане и тя усети, че я обзема приятно чувство. — Надявам се, че ще разрешите да ви наричам Кейтлин. Не знам по какъв повод сте тук, но се радвам, че решихте да дойдете. През целия си живот съм слушал за семейство Вазаро и беше време да се срещнем.
Тя внезапно разбра с какво е привлекателен Джонатан Андреас. Излъчваше доброта, която внушаваше на човек впечатлението, че нищо лошо не може да му се случи в негово присъствие. Тя беше заинтригувана.
Тя се усмихна.
— Не бях сигурна дали ще ме приемете добре. Спомням си, че съм чувала истории за това колко се бил ядосал баща ви при загубата на „Вихрения танцьор“.
— И още е така. — Черните очи на Андреас блеснаха. — По тази причина през живота си само съм слушал за Вазаро. — Пусна ръката й и й посочи един от двата кафяви кожени фотьойла пред огромното бюро от палисандрово дърво в средата на стаята. — Седнете. Предполагам, че Питър ви е атакувал веднага след като сте слезли от колата?
— Виновен съм — призна Питър и се отпусна върху кожения диван с възглавници в другия край на кабинета. — Но мистър Каразов я спаси, преди да успея да я сразя.
— Мистър Каразов. — Андреас се обърна към Алекс. — Извинете ме за неучтивостта. Не ми се удава често възможност да запълня петдесетгодишна празнина.
— Напълно ви разбирам — отвърна Алекс. — От онова, което съм чувал, вие сте съвсем подходящ да запълвате празнини.
Сърдечният израз на Андреас претърпя неуловима промяна, но Кейтлин забеляза нов елемент на предпазливост, докато той преценяваше Алекс по-внимателно.
— Дал съм своя принос. Не може човек успешно да води бизнеса си, ако всички не работят задружно. Няма ли да седнете?
Алекс седна и се усмихна непринудено.
— Ще забележите, че не ви изчаках да седнете. С удоволствие ви предоставям силовата позиция.
Андреас кимна.
— Казали сте на Питър, че се отнася за бизнес. — Обърна се към Кейтлин. — За Вазаро ли?
Тя кимна.
— Имаме нужда от вашата помощ.
— Пари?
— Не точно. — Кимна към Алекс. — Предпочитам бизнес партньорът ми да обясни.
— Какво искате от мен? — Андреас запита Алекс.
— „Вихрения танцьор“.
Кейтлин чу, че Питър Московел промърмори нещо, но тя не сваляше очи от Алекс и Андреас. Андреас се усмихна под мустак.
— Шегувате се.
— Бихме искали да ни дадете „Вихрения танцьор“ назаем за кратко време. Вероятно шест месеца. Кейтлин има нов парфюм, който трябва да бъде пуснат на пазара по подходящ начин и…
— Искате да използвате статуетката като рекламен трик за привличане на вниманието? — прекъсна го Андреас. — Така правят половината търговци по света. Смятате ли, че сте първите, които идват при мен. Не даваме „Вихрения танцьор“ за такива цели, мистър Каразов.
— Обикновено не го давате — рече тихо Алекс. — Но в този случай обстоятелствата са различни. Ако парфюмът не успее, мис Вазаро би могла да загуби всичко, което притежава, а тя е ваша роднина.
— Далечна роднина.
— Все пак смятам, че това е малко по-различно за вас. Известно е, че защитавате семейството си — продължи Алекс. — Ние нямаме желание да използваме статуетката за неопределено време. Един кратък тур из Европа при пускането на парфюма и малко по-дълъг тук, в Съединените щати. След обиколката статуетката ще ви бъде върната в Порт Андреас.
— Колко мило от ваша страна.
Алекс подмина иронията в тона на Андреас.
— Естествено, след като ограничаваме използването на „Вихрения танцьор“, ще се наложи да изразходваме за кампанията допълнителни средства.
— И какво ви кара да вярвате, че ще ви помогна?
— Казах ви, от семейни чувства — Алекс се усмихна — Допълнителният мотив е, че през следващите пет години ще ви давам шест от моите двайсет и пет процента от печалбата. Изчислих, че тя ще е около триста милиона долара.
— Много внушително. — Андреас се облегна на стола си. — Дори и да реша да ви помогна изпращането на „Вихрения танцьор“ в Европа е изключено.