Алекс кимна с разбиране.
— Кражбите. Давам ви честната си дума, че няма да изгубите „Вихрения танцьор“, ако решите да ни помогнете. От само себе си се разбира, че мерките за сигурност ще бъдат изключителни.
Андреас го погледна скептично.
— Прав сте, все пак съществува опасност. Вероятно би трябвало да използваме вашите специалисти по охрана и турнето да става под личното ви наблюдение.
Андреас се разсмя невярващо.
— Вие очаквате да тръгна на турне със статуетката? Аз съм зает човек, Каразов.
— Това е логичният начин да се осигури безопасността на „Вихрения танцьор“. Ясно като бял ден.
Той особено наблегна на последното изречение и Андреас спря присвитите си очи върху лицето на Алекс.
— Какво искате да кажете?
— Вече обясних.
— Не е достатъчно. — Андреас се обърна към Кейтлин и каза: — Съжалявам, но рискът е твърде голям.
Кейтлин почувства как надеждите й се сгромолясват. По дяволите, трябваше да знае, че няма да стане.
— Поне чуйте плана ни за кампанията. — Алекс разтвори куфарчето си. — Веднага щом се върнем, ще намеря дизайнер за опаковката. Мислех си, че запушалката може да представлява малка фигурка на Пегас, която да напомня „Вихрения танцьор“, изработена от матиран кристал „Бакара“. — Извади от куфарчето купчина рисунки, бележки и снимки. — Както вече казах, ще имаме нужда от допълнителна примамка и това обикновено става с някоя известна личност. Елизабет Тейлър представи „Пасион“, Шер — „Без задръжки“, Баришников — „Миша“. — Той стана, прекоси кабинета и се изправи до Андреас. — Ето снимките и биографиите на няколко актриси, за които бихме могли да помислим.
Андреас се поколеба, преди да поеме купчината.
Кейтлин го наблюдаваше как сложи листовете пред себе си, седна зад огромното бюро от палисандрово дърво. Ясно беше, че Андреас няма намерение да им разреши да използват „Вихрения танцьор“ и в момента само проявява любезност. Но тя знаеше, че Алекс няма да се откаже. Имаше същия съсредоточен и напрегнат израз, както тогава на полето.
Андреас заразглежда нетърпеливо снимките.
— Имаме нужда от жена, която излъчва блясък, притежава интелигентност и сила. Публиката трябва да я възприеме както заради артистичния й талант, така и заради ореола й на секс символ. — Тонът на Алекс беше безизразен. — Лично аз предпочитам Челси Бенедикт. Винаги съм харесвал филмите й. Вероятно някоя от другите също би могла да свърши работа. Глен Клоуз спечели доста привърженици и…
— Челси Бенедикт? — Андреас се взираше упорито в снимките.
— Признавам, че е противоречива, но смятам, че добрите й качества превъзхождат лошите.
Андреас вдигна очи и Кейтлин с изненада забеляза студенината, с която изгледа Алекс.
— Изглежда доста задълбочено сте обмислили кампанията си.
— Това е само предварителен план, но не исках да ви губя времето, идвайки съвършено неподготвен. — Алекс се усмихна. — Може би си заслужава да го обмислете? Ако желаете допълнителна информация, през следващите два дни ще бъдем в хотел „Хайят“ в Чарлстън.
— Ще си помисля. Вие сте много разсъдлив човек, мистър Каразов. Чудя се дали Кейтлин осъзнава с кого точно си има работа.
Сянка премина през лицето на Алекс.
— Моля?
— Когато поискахте среща с мен, накарах Питър да се свърже с един мой стар приятел, който е в Управлението по национална сигурност, за да видим какво можем да научим за вас.
— Защо това изглежда малко необичайно за една обикновена делова среща.
Джонатан леко се усмихна.
— Славата ми на семеен покровител не е случайна. Не бих искал дори далечна моя роднина да попадне в копката на някой мошеник.
— Алекс не е мошеник — заяви Кейтлин.
— Не, не е. — Джонатан отвори средното чекмедже на бюрото си, извади кафяв плик и го отвори. — Нашият мистър Каразов е нещо като загадка. Питър се сблъска с доста трудности, докато се добере до досието му. Изглежда, ЦРУ не желае да отговаря на никакви въпроси, си, свързани с него. То се знае, Управлението за национална сигурност и ЦРУ не поддържат особено топли отношения, но сенаторът заяви, че затварят всички кранчета, щом се спомене името на Каразов. Все пак успяхме да изчоплим нещичко.
— Не се съмнявам в това — вметна Алекс безизразно.
— Вие сте трийсет и седем годишен, роден румънец, но преди шест години сте станал натурализиран гражданин на Съединените щати. Избягал сте от СССР пет години преди това заедно с един мъж на име Павел Рубански. — Джонатан направи пауза. — Не без горещата подкрепа на ЦРУ. Изглежда са имали много голяма нужда от вас.
— Казвате, че е бил агент? — смаяна запита Кейтлин.