— Не, не мисля — отвърна Джонатан. — ЦРУ го е лъхнало в института в Куонтико, Вирджиния, осигуряващ идеи по различни проблеми и той работил там шест години. Каквито и задачи да е изпълнявал, те са го смятали за извънредно ценен, за да му дават всичко, което е поискал — частен реактивен самолет за разходки през уикендите — Джонатан отмести поглед от Кейтлин върху досието върху бюрото си, — до услуги като наемане на проститутки за по хиляда долара на нощ.
— Изглежда сте разровили доста на дълбоко — сухо отбеляза Алекс. — Щом са се отнасяли толкова добре с мен защо съм напуснал?
— Поради конфликт — отвърна Джонатан. — Още една въпросителна. По някаква причина сте ги напуснали и сте оставили много сърдити хора в Куонтико. Там е работата, че обикновено ядосаните вдигат шум до Бога, но ЦРУ е покрило с мълчание всичко, отнасящо се до вас.
— Уверявам ви, че не съм някакъв смахнат учен, който прави експерименти с химически оръжия.
— Аз и не мисля, че сте такъв. Научната теория не се връзва с военната ви подготовка в Спецназ.
— Спецназ? — запита Кейтлин.
— Бях военен — обясни Алекс. — Спецназ или Специальное назначение е руският еквивалент на Зелените барети.
— И създава най-добрите убийци в света — добави Джонатан.
— Не повече от Специалните служби на Съединените щати — каза Алекс. — Разбрах, че сте били техен служител във Виетнам, Андреас.
— Да — потвърди Андреас. — Но не съм служил в КГБ. — Той замълча за малко. — В Спецназ сте били само две години, когато КГБ ви е наело, за специална мисия.
— Каква специална мисия? — се поинтересува Кейтлин. Усети, че между Алекс и Джонатан се разиграва някаква игра на котка и мишка, която започваше да я плаши.
— Защо не го попитате? — Андреас се облегна на стола си с вперен в лицето на Алекс поглед. — Задачите му се пазят в най-строга тайна. КГБ никога не се държи особено любезно, но по отношение на Каразов направо проявява параноя. Няма съмнение, че е блестящ. Има много силна зрителна, памет и книгите в библиотеката му в Куонтико варират от ядрена физика до древна история; Ма много е популярен. Спецназ, КГБ, ЦРУ всички искат да го имат за себе си — при това като галеник.
— Трябва да сте разбрали, че напоследък никой не ме държи като галеник — каза Алекс.
— Да, живеете в Швейцария в луксозна хижа, очевидно разполагате с толкова пари, че можете да правите каквото пожелаете, имате сметки в няколко швейцарски банки.
— Той пише романи — обади се Кейтлин. — Под името Алекс Калан.
— Псевдонимът му ми е известен. Всъщност чел съм книгите му и им се възхищавам. Той е гений на напрегнатите, изпипани сюжети. Но се съмнявам, че ЦРУ и КГБ са го държали под ръка, за да ги снабдява с интересно четиво. — Джонатан се усмихна. — Трябва да е имал значително състояние още преди хонорарите му да потекат, иначе нямаше да може да купи хижата.
— Той се опитва да каже, че очевидно съм непочтен и е опасно да имаш вземане-даване с мен, Кейтлин — шеговито каза Алекс.
— Просто не е безопасно. — Джонатан се обърна към Кейтлин. — Убеден съм, че всеки трябва сам да решава за себе си, но решението трябва да бъде добре мотивирано.
— Затова той те използва ти да ми задаваш въпросите, сигурен, че на него няма да му отговоря.
По дяволите, стига са си говорили за неща, които тя не схващаше.
— За мен има един-единствен съществен въпрос. Какво си работил в ЦРУ, Алекс?
Той не отвърна веднага и за миг й се стори, че няма да отговори. После изрече рязко.
— Решавах ребуси.
— Шегуваш се.
— Не. — Устните на Алекс се извиха в злобна усмивчица. — Не е шега. Бях най-добрият в този бизнес. Всъщност аз бях бизнесът. Никой не можеше да свърши това като Алекс Каразов.
Изведнъж Джонатан наостри уши.
— Какво сте правели?
— Много е просто. Имам талант за това. Дайте ми малко информация оттук, малко оттам и аз откривам взаимозависимостите. Претеглям възможностите и вариантите и предвиждам какво ще се случи след два или три хода. Понякога и след повече.
— Звучи като фокус-бокус — каза Кейтлин.
Алекс поклати глава.
— Това е като майсторска партия шах в голям мащаб. Само че аз никога не съм вземал участие в самата игра. Просто им казвах какви ходове да правят, за да печелят. — Усмивката му изчезна. — Спечелиха много партии с моя помощ. Деветдесет и два процента, за да бъдем точни.
— Операции в сферата на интелекта ли? — запита Джонатан.
— Да, предимно. Понякога ме даваха на заем и на други управления.
— Кои управления?
Алекс сви рамене.
— Хайде да престанем да се ровим в безчестното ми минало. Казах ви най-важното. — Изразът му беше не на циничен, а на отегчен човек. — Добре, да не би да сте решили да ме прогоните в мрака?