— Какво? — Тя не чу въпроса. Нещо, от това, което той каза изведнъж я развълнува.
— Наистина ли можеш да разгадаваш загадки? Всякакви ли? — прекъсна го тя.
Той кимна смутено.
— Да.
— И това е уникален талант, така ли? И няма по-добър от теб?
— Уверявам ви, че всъщност аз съм единственият.
Тя не обърна внимание на иронията в гласа му.
— Добре. — Нетърпение и възбуда се бореха в душата й, когато се обърна към Джонатан. — В такъв случай има още нещо, което трябва да сложим в сделката. Надписът върху постамента на „Вихрения танцьор“ все още не е разчетен. Мистър Московел явно се интересува от тоя въпрос. А вие?
Джонатан млъкна.
— Разбира се. Това е някаква мистерия, която от векове преследва семейството.
— Тогава Алекс и аз ще разрешим загадката.
Алекс вдигна вежди.
— Ние?
— Естествено. — Кейтлин се намръщи към него от нетърпение, преди да се обърне към Джонатан. — Аз имам подготовка по антични предмети, а Алекс е човек, който умее да разрешава проблеми. Кой би бил по-подходящ?
За миг Джонатан не отговори.
— Интересно предложение. Но разрешете да ви напомня, че въпреки всички опити надписът не е разчетен вече повече от хиляда години.
— Но Алекс каза, че възможностите му са уникални.
Алекс се усмихна.
— Следващият път ще внимавам какво говоря. С теб това не е безопасно.
— Джонатан, ако Каразов би могъл да помогне… — Питър се обади за първи път откъм дивана. — Ако можем да започнем…
Джонатан погледна замислено към Алекс.
— Вие какво ще кажете?
— Трябва да изследвам надписа.
— През вековете семейство Андреас е привличало най-добрите специалисти в света, за да работят над него. Според мен сега се нуждаем от нещо повече. От един свеж поглед. — Джонатан се усмихна леко. — Смятам, че имаме нужда от човек, който умее да разрешава загадки.
— Аз правя анализи и ги проектирам в бъдещето, а вие говорите за нещо коренно различно.
— Но това също е загадка — каза Кейтлин. — Ще се справим.
— Радвам се, че имаш такова доверие в мен — провлечено каза Алекс. Обърна се към Джонатан. — Но бих се опитал да го направя, ако това означава, че приемате молбата ни.
— Ще трябва да помисля. — Джонатан се изправи. — Ще помоля Питър утре сутрин да ви се обади, независимо какъв ще е отговорът ми. Приятен ден.
— Беше любезно от ваша страна, че ни приехте. — Кейтлин стана. — Нямаше да ви безпокоим, ако това не означаваше толкова много за Вазаро. Моля ви, повярвайте ми. Ще успея — ние ще успеем да разчетем надписа. — Излъчваше дълбока искреност. — А ако ни дадете „Вихрения танцьор“, обещавам, че ще го опазим невредим, мосю Андреас.
— Джонатан. — Изразът на Андреас се смекчи, щом се обърна към нея. — Независимо от решението ми, надявам се, че не се виждаме за последен път. Сигурно бихте могли да ни гостувате няколко седмици през есента, когато семейството се събира за рождения ден на баща ми. — Направи гримаса. — Децата вдигат голям шум, но смятам, че ще харесате сестрите ми.
— Благодаря, но не съм сигурна дали баща ви ще одобри присъствието ми на своя празник, а и аз трябва да се грижа за Вазаро.
— И за вашия нов парфюм.
Тя кимна и се обърна към Питър.
— Предполагам, че утре ще се чуем.
Питър се усмихна и се изправи.
— Обзалагам се.
Тя стоеше в нерешителност.
— Чудех се… След като сме тук, дали не бих могла да хвърля един поглед на „Вихрения танцьор“?
— Разбира се. — Джонатан кимна на Питър, който незабавно се отправи към вратата на кабинета. — Питър ще ви отведе в салона.
Алекс прихвана лакътя на Кейтлин и те тръгнаха след Питър.
— Каразов. — Джонатан ги спря, когато стигнаха до вратата. — Още един въпрос. Какво стана с вашия приятел Павел Рубански?
Кейтлин почувства как ръката му я стисна по-силно.
— Какво е казано в досието?
— Швейцарската полиция е направила доклад, че през юни миналата година той получил сърдечен удар и умрял в хижата ви.
— Тогава защо питате?
Джонатан помълча малко.
— Може би не биваше. Просто от любопитство. — Затвори досието върху бюрото си. — Изпратете ми останалата информация за производствените планове.
Алекс кимна.
— Веднага, щом се върнем в хотела.
Питър тръгна през антрето, но щом вратата се затвори след тях, Кейтлин прошепна на Алекс:
— Какви планове?
Алекс я водеше по коридора след Питър.
— Ще напиша няколко предложения и ще ги изпратя по куриер.
— Няколко? Не трябва ли да имаме разработен план преди…