— Би трябвало да имаме, но не съм го направил. Все още.
— За него казват, че е много добър бизнесмен, Алекс.
— Блестящ. Но ми се струва…
— Ето го и него. — Питър отвори една врата наляво. — „Вихреният танцьор“ се намира на онзи пиедестал.
— Представях си, че го държите в трезор — каза Алекс, когато влязоха в голямата стая с висок таван.
— Вие бихте ли сложили някой член на семейството си в трезор? — изкриви лице в гримаса Питър. — Само като си представя — заключвам в камерата любимата си леля… Не се безпокойте, охранителната система в имението е непробиваема.
Погледът на Кейтлин моментално се насочи към пиедестала в средата на салона, върху който беше поставена статуетката. Пое дълбоко дъх и прекрачи прага.
— Боже мой. — Смяташе, че е подготвена, но се оказа, че не е.
— Действа като юмручен удар в корема, нали? — запита неелегантно Питър. — Знам как се чувствате. И аз все още понякога изпитвам неудобство.
Но Кейтлин не изпита подобно нещо. След първото смайващо впечатление тя усети, че всичко си дойде на мястото. Като че ли целият й живот я е водил към този момент. Бавно прекоси салона и застана пред статуетката, опиваща се от красотата на Пегас.
— Привет, момче. — Не осъзна, че е произнесла на глас думите, когато протегна ръка и докосна изящното филигранно крило. Беше я малко страх да го докосне. С дланта си усети хладното гладко злато и все пак сякаш…
— Кейтлин? — Чу гласа на Алекс.
— Да. — Колко странно. В нейния холографски филм тези блестящи смарагдови очи изглеждаха студени, но в действителност в тях нямаше никаква хладина. Като че излъчваха мъдрост разбиране, дори съчувствие.
— Време е да вървим.
— Не, само да… — Обърна се, за да възрази и забеляза, че Алекс и Питър се бяха вторачили не в статуетката, а в нейното лице. Ръката й пусна крилото на Пегас, наложи си да отстъпи крачка назад и да се усмихне на Питър. — Благодаря ви, че ми позволихте да го видя. От дете чаках този момент.
— Моля. — Питър все още я гледаше особено. — Беше много… любопитно.
Със странно покровителствено движение Алекс се придвижи напред, хвана я за ръката и внимателно я поведе към вратата.
— Великолепна е. Един поглед към истинското творение винаги прави дълбоко впечатление. Ще очакваме да ни се обадите, Московел.
— Добре. — Питър мина покрай тях и тръгна обратно към кабинета на Джонатан. — Приятен път до Чарлстън.
— За малко да развалиш всичко — мърмореше Алекс на Кейтлин, докато вървяха през антрето към външната врата. — Московел вече се чудеше дали няма да грабнеш статуетката и да побегнеш с нея.
— Толкова е красива, Алекс.
— И ние решихме, че това е причината. Гледа я в продължение на пет минути, без да кажеш и думица.
— Пет, не, не може да бъде… — Струваше й се, че стоя само секунди пред пиедестала. — Наистина ли?
— Наистина. И двамата си помислихме, че тя те хипнотизира. — Алекс отвори външната врата. — Но мисля, че общо взето, срещата премина добре. — Изведнъж се подсмихна. — Макар че разочарова дълбоко Андреас, като не се ужаси от разкритията му за престъпното ми минало. — Усмивката му угасна, щом се взря в нея. — Да ти кажа право, аз също се изненадах от реакцията ти.
— Защо? Беше много интересно, а аз винаги съм знаела, че имаш тайни. — Тръгна надолу по каменните стъпала към колата, която ги очакваше. — Всъщност, съвсем не беше толкова страшно, колкото си представях.
— Значи насочи всичките си усилия към онова, което беше важно за теб и атакува. — Алекс я следваше по стълбата. — Много добре се справи, като знам колко беше толкова изплашена, преди да влезем в библиотеката.
— Моментът беше решителен. Забравих, че съм нервна. — Погледна го сериозно. — Ще си заслужим парите, Алекс. Аз ще разчета надписа.
— Поправи ме, ако греша, но ти не включи ли и мен в групата?
— Беше само защото препоръките ти изглеждаха много солидни и си помислих, че той няма да се съгласи, ако предложа само себе си. — Кейтлин добави бързо: — Не се безпокой. Аз сама ще се справя с надписа на „Вихрения танцьор“.
— Не съм сигурен. Проблемът заинтригува и мен.
Тя живо се обърна към него.
— Той е мой Алекс.
Той избухна в смях.
— Просто те дразня. Любопитно ми беше как ще реагираш.
— Това твое проклето любопитство. — Отпусна се. — Извинявай. Просто никога не съм очаквала, че ще имам възможността да го погледна отблизо. — Внезапно се намръщи, когато й хрумна друга мисъл. — Все пак мисля, че Джонатан ще се заинати, ако не му дадем подробен план.
Алекс поклати глава.
— Според мен този път Андреас иска само няколко изписани листа хартия.