След вечерята в хотела Алекс изпрати Кейтлин обратно до стаята й, отключи вратата и й подаде ключа.
— Ще поръчам закуска за двама в твоята стая за девет часа. Какво ще искаш?
— Каквото и да е. Няма значение.
Щеше да я остави. Независимо, че беше наел две отделни стаи, до този момент Кейтлин смяташе, че той ще прекара нощта в нейното легло. Извърна лице, за да не види разочарованието й.
— По кое време мислиш, че ще се обадят?
— Толкова рано, колкото Андреас сметне за прилично. Знае, че си нетърпелива и няма да иска да ти опъва нервите. — Отвори й вратата. — Хареса те.
— И аз го харесвам. — Обърна се към Алекс. — А ти?
Алекс се поколеба.
— Да, трудно е човек да не го хареса. При други обстоятелства мисля, че бихме станали приятели.
Тя го погледна объркана.
— Има ли по-добра възможност за приятелство от деловото партньорство?
Алекс целуна леко Кейтлин по челото.
— Ти бъди приятелка с него. Вие сте от един сорт.
— Какъв сорт?
— Открити. Внимателни. — Усмихна й се. — Много отдавна съм изгубил навика да бъда такъв. — Обърна се да си върви. — Спи добре.
— Не вярвам да успея. — Тя сбърчи нос. — Отново се чувствам нервна. Ти може да си сигурен, че всичко ще се нареди добре, но аз не съм. Тази година не ми върви.
Алекс се намръщи над рамо.
— Казах ти да не се безпокоиш.
Тя отсече:
— Да, сър.
— Вземи един горещ душ, легни си веднага и след пет минути ще заспиш. Не си спала почти трийсет и шест часа. Ако имаш нужда от мен, аз съм надолу по коридора.
Но не и в същото легло.
— Няма да имам нужда от теб. — Усмихна му се с усилие. — Прав си, не е разумно от моя страна. Лека нощ.
Влезе в стаята и бързо затвори вратата зад себе си. Не бива да се обижда, че той не остана при нея. Сигурно е уморен колко и тя, и има нужда от почивка. Отношенията им бяха главно секс, а не любов. Може дори да е решил, че сега, когато започваха сериозно работа, трябва да забравят интимните си отношения.
Огледа се неспокойно в малката приемна. Стори й се, че апартаментът е като всички други. Малка дъбова масичка беше поставена пред канапето на златисти цветя, разположено на отсрещната стена. Бюро от полирано дъбово дърво и стол със същата златистобяла тапицерия като канапето стояха под прозореца срещу вратата на спалнята. Белите сатенени завеси сега бяха спуснати пред огромния прозорец, но по-рано бе забелязала, че стаята гледа към морето. Беше удобна, елегантна и… безлична. Изведнъж се почувства безкрайно далеч от всичко, което познаваше и обичаше, на милиони километри от Вазаро.
Кръгла идиотка. След още една минута щеше да се разплаче като дете, на което му е мъчно за дома. Кейтлин се стегна и бързо прекоси хола към спалнята. Щеше да вземе душ, както я посъветва Алекс, веднага ще си легне и след минути ще заспи.
Ако не успее, ще лежи будна и ще си мисли за вълшебните мигове, когато се взираше в очите на „Вихрения танцьор“.
Глава шеста
Някой чукаше по вратата.
Кейтлин замаяно отвори очи. Ярка слънчева светлина, бяло, златисто, студена елегантност. Не е Вазаро.
Чукането се повтори и всичко се върна отново в съзнанието й.
Алекс!
Седна на канапето и отхвърли завивката.
— Идвам. — Притича през хола и отвори вратата.
Алекс беше застанал в коридора, облечен с маслинено зелен кадифен панталон и кремава памучна риза. Черната му коса беше мокра от душа. Изглеждаше значително по-свеж и по-разбуден от нея.
Намръщи се.
— Не бива да отваряш хотелска врата, без първо да попиташ кой е. Затова е и тази шпионка.
— Забравих. — Прозина се. — Освен това, бях сигурна, че си ти.
Алекс влезе и тихо затвори вратата след себе си.
— Нима?
— Каза, че сутринта ще дойдеш.
— Прекрасно.
— Извинявай, още не съм се разбудила напълно. Щом взема душ и ще се оправя.
— Съмнявам се. — Той разглеждаше лицето й. — Не си ли спала?
— Толкова ли зле изглеждам? — Направи гримаса. — Бях много развълнувана. Заспах чак сутринта.
Той забеляза покривката върху канапето.
— Тук ли спа?
— Леглото в другата стая е двойно. Загубих се в него. — Вдигна ръка, за да приглади разрошените си къдрици, но се отказа. Нямаше смисъл. — Аз съм селско момиче и леглото ми във Вазаро е почти отпреди двеста години. По онова време хората са били по-дребни, отколкото сега. — Тръгна към спалнята. — Ще се облека и ще дойда след…
— Чакай.
Извърна се и го погледна въпросително. Затаи дъх, като видя израза му.
— Аз също не спах много — изрече бавно. — За пръв път след полето с жасмините. — Протегна ръка. — Ела.
Пламна цялата и се разбуди напълно.