— Закуската…
— Имаме време. Ще се преместим в спалнята, а ще оставя вратата отключена. — Обърна се и превъртя ключа. — Освен ако не ме искаш. Разб…
— Не. — Той я желаеше. Между тях всичко беше наред. Всъщност нищо не се беше променило.
Тръгна към нея с впити в лицето й очи. — Не биваше да те оставям снощи. Трябваше да се сетя, че ще си развълнувана и няма да заспиш.
— Ти не си ми бавачка. Нямаш никакви… — Млъкна, щом ръката му се протегна и обхвана гърдата й. Памучната й нощница беше тънка, а силната му топла длан разтърка зърното й, докато се втвърди.
— Можех да ти помогна — каза той. — Щеше да се отпуснеш. — Внимателно разкопча деколтето на нощницата й и разтвори двете й части, за да разкрие гърдите. — Знаех, че си разтревожена. — Бавно наведе глава и леко облиза зърното.
Разтърси я гореща тръпка. Езикът му беше толкова топъл и влажен, все едно че я галеше игрив лъв. Нямаше представа, че Алекс можеше да люби тъй лениво. Обикновено беше напрегнат, обезумял, разгорещен от същото силно желание, което обхващаше и нея.
— Алекс. — Коленете й омекнаха сякаш бяха гумени, когато погледна надолу към тъмната му глава, приведена над гърдите й. — Не смяташ ли, че трябва да отидем в спалнята?
— Още не. — Сините му очи проблясваха палаво, а зъбите му леко стиснаха зърното. — Вече не съм сигурен дали мога да го правя върху истинско легло.
Огнен трепет мина през нея и усети как мускулите на корема й се свиват.
— Аз… аз знам, че можеш.
Той вдигна глава.
— Още не — отново промълви и я издърпа към канапето. Отхвърли завивката на една страна и седна. — Първо искам да се уверя, че си се отпуснала напълно. — Издърпа я напред, за да застане между разтворените му крака и потърка буза в корема й. — Още си напрегната. Усещам го.
— Да, разбира се. — Какво по дяволите правеше с нея?
— Бедната. — Вдигна нощницата й до под бюста и потърка отворената си уста и твърда буза по голия й корем. Другата му ръка се плъзна между краката й, прихвана я и я притисна. — По-добре ли си?
— Не. — Тя едва пое дъх със свитите си дробове. — Алекс, това не е смешно.
— Знам. — Разтвори ципа на панталона си. — Вече става страшно болезнено. Трябва да направим нещо. — Придвижи я леко настрани. — Ела.
Така ли, помисли си тя замаяно. Дърпаше я върху скута си. Все едно. Беше готов, пулсиращ, пълен с желание и сила.
Бавно я сложи да седне върху него. Тя усещаше всяка гънка, цялата му дължина. Когато най-после я изпълни, тя издаде слаб вик на задоволство.
— Сега събери краката си — прошепна. — И не мърдай. Тя се подчини, хванала се здраво за раменете му.
— Движи се.
— Ще ме изгубиш. — Той разтвори предницата на нощницата й и отново започна да играе с гърдите и. — Не го искаш, нали?
Не, с цялото си сърце не искаше това да се случи. Искаше да продължават, а не да стоят на едно място.
Той сви ръката си, сниши глава и устата му се притисна към гърдата й. Усещанията преминаваха през нея като огън. Позата помагаше за извънредно силното преживяване. Самата прегръдка говореше за любов и привързаност. Не си спомняше да я е държал и прегръщал така. Но от друга страна, усещаше как горещият ствол на мъжествеността му я разтягаше, изпълваше, а устните му смучеха силно гърдата й. Чувстваше как безсилието и напрежението нарастват в нея, след като трябваше да седи безпомощно, а той водеше тялото й до трескаво състояние. Струваше й се, че или трябва да мръдне, или ще се пръсне на милион парчета. Започна да трепери, тръпка след тръпка минаваше през тялото й.
— Алекс — прошепна. — Мисля, че сърцето ми ще се пръсне.
— Още съвсем малко. — Прехвърли вниманието си върху другата й гърда и я притисна още по-силно във възбудата си.
Тя затаи дъх и усети как той се забързва. Затвори очи и се облегна назад върху ръката му.
На вратата се почука.
Кейтлин отвори очи.
— Кой…
— Закуската. — Алекс закопчаваше нощницата й.
— Кажи му да си върви.
— Но ти трябва да хапнеш. — Алекс я погледна невинно. — Снощи на вечеря изяде само един сандвич.
Очите й се разшириха от уплаха.
— Алекс, нали…
— Няма проблем. — В очите му припламна същата палава искрица както преди. Дръпна бялата сатенена завивка над двамата, така че само горната част на телата им се виждаше.
— Изглеждаме напълно благоприлично. Просто си седнала в скута ми, а аз те прегръщам любовно. — Потъна в нея. — Извънредно любовно.
— Алекс, недей…
— Влез.
Вратата се отвори и мъж на средна възраст с бяло сако избута в стаята количка, завита с кърпа.
— Добро утро. — Хвърли към тях нехаен поглед. — Аз съм Мак, вашият келнер. Хубав ден, нали?