— Изключителен — съгласи се Алек.
— Къде бихте искали да оставя масичката?
— Където и да е.
Кейтлин притисна пламналото си лице към рамото на Алекс. На невнимателен наблюдател би му се сторило, че нежно се е навела към него, но тя знаеше. Чувстваше твърдия ствол на Алекс в себе си в най-интимната възможна прегръдка, а един непознат беше само на няколко крачки от тях и се движеше бързо и сръчно, слагаше масата и подреждаше салфетките.
— Дълго ли ще останете в града? — запита Мак.
— Зависи. — Ръката на Алекс непринудено се пъхна под завивката и бавно погали бедрото на Кейтлин.
— Можете да направите интересна разходка из историческите забележителности. — Келнерът се отдръпна и огледа изпитателно масата.
Кейтлин се напрегна и за малко да експлодира, когато палецът на Алекс започна да я притиска и да се върти. Тя пламна и започна да вижда всичко като в мъгла.
— В Чарлстън имаме няколко хубави стари къщи.
Алекс я хвана с палеца и показалеца си и започна да я скубе и да дърпа лекичко.
— Четох за урагана, който връхлетял тук преди известно време.
Тя стисна зъби, когато една гореща конвулсивна тръпка я разтърси.
— Направи много поразии, но все пак си заслужава да видите историческата част.
— Непременно ще го обмислим — каза Алекс. — Бихте ли налели кафето?
— Разбира се. — Мак вдигна каничката и наля две вдигащи пара струйки в порцелановите чаши на масата. — Желаете ли да ви ги донеса?
Кейтлин замръзна с поглед, вперен в лицето на Алекс.
— Не, няма нужда. Приятелката ми дреме тук и може да се полеем.
— Както кажете. — Мак остави каничката и тръгна към канапето със сметката и химикалка в ръка. — Надявам се да прекарате добре в нашия град.
— Подпиши сметката, Кейтлин. — Палецът на Алекс се движеше бавно назад-напред. Трябваше да напрегне всичките си мускули, за да не се извива. — Това е твоята стая и няма защо да ги объркваме долу, когато плащаме.
Тя пое сметката и химикалката от Мак. Ръцете й трепереха тъй силно, че едва успя да напише името си.
— Благодаря. — Келнерът взе листчето и химикалката и се обърна. — Приятна закуска.
— Надявам се, че даде голям бакшиш на Мак — измърмори Алекс, щом вратата се затвори зад келнера.
— Иде ми да те убия — прошепна Кейтлин.
— Трябва да признаеш, че беше различно. — Той потупа с любов къдричките около женствеността й. — И много възбуждащо. И дума да не става, че беше много разпалена. Затова го разтеглих толкова.
Тя призна пред себе си, че в тези мигове изпита някаква дълбока и непозната възбуда. Разсмя се безпомощно.
— Веднъж ми каза, че не си извратен.
— Всеки е по малко извратен. Освен това ти беше нервна и тревожна и си помислих, че имаш нужда от отпускане. — Отхвърли завивката и я вдигна от себе си. — Хайде, време е и двамата да свикнем с легла, които не са отпреди двеста години.
Тя хвърли поглед към елегантно подредената маса.
— А закуската, от която имах такава нужда?
— Смятам, че в момента имаш много по-голяма нужда от нещо друго. — Издърпа я към спалнята. — Както и аз. Сигурен съм, че Мак няма да се сърди.
Хич не я беше грижа дали Мак ще се сърди или не. По напрегнатия израз на Алекс разбра, че игривият пролог беше свършил и това я изпълни с облекчение.
Едва гърбът й докосна матрака на леглото и Алекс вече беше в нея, изви гърба си и се задвижи като обезумял. Темпото беше силно и диво и освобождението, което последва — също така бурно.
Когато всичко свърши, Кейтлин легна абсолютно омаломощена, без да може да мръдне и най-малкото си мускулче.
Алекс я погледна, а очите му проблясваха.
— Смятам, че успяхме.
— Успяхме ли?
— Съвсем определено ти се отпусна и не вярвам през последния половин час да ти е минала и една тревожна мисъл за парфюма или за Андреас.
Тя скептично повдигна вежди.
— Затова ли го направи?
Усмивката му изчезна.
— Направих го за себе си. Смятах, че е по-добре да се отдръпна от теб, но не стана.
Тя не мръдна.
— Защо? — Седна и започна да оправя нощницата си, без да го поглежда. — Няма нужда да ми отговаряш. Не биваше да те питам. Нямам никакво право да очаквам…
— Шшт. — Докосна с пръсти устните й и я накара да млъкне. — Имаш право да очакваш честност. — Започна да гали нежно врата й. — Аз… те харесвам.
Топли тръпки минаха през Кейтлин.
— Това ли е причината да се отдръпнеш?
— Започва да става твърде сложно. — Погледна я в очите. — Защото не съм открит, добър и приличен като теб и Андреас. Твърде дълго съм живял сам и само за себе си.
— Предупреждаваш ли ме?
— Да. — Ръката му се отпусна от врата й. — Мисля, че те предупреждавам. След като явно не мога да разчитам на здравия си разум и да устоявам на сексуалните си пориви, оставям на теб грижата да се пазиш. — Прехвърли краката си на пода и се облече. — Ще се върна в стаята да взема душ и да се преоблека. Ще се върна след петнайсет минути.