Преди Кейтлин да каже и дума, Алекс вървеше вече към хола. След миг чу как вратата се затваря след него. Бавно стана и тръгна умислена към банята.
Независимо от онова, което каза Алекс, когато влезе в апартамента й, той беше искрено обезпокоен и искаше да й помогне. Загрижеността трябва да се е превърната в по-плътско усещане, но на първо място беше тя. Дори предупреждението, което Алекс й направи преди малко, издаваше повече чувство, отколкото той би признал.
Каза й, че я харесва.
Харесва, не обича. Никой от двамата нямаше полза от любовта, но да имаш толкова интересен приятел би било… приятно. Не съществува правило, че партньорите в леглото не могат да станат приятели.
Тази мисъл я стопли и лека усмивка се задържа на устните й, когато плъзна вратата и се обърна към душа.
Питър Московел позвъни в апартамента на Кейтлин точно в десет сутринта. Кейтлин слушаше от апарата в спалнята, докато Алекс говореше от телефона върху бюрото в хола.
— Джонатан реши да ви позволи да използвате „Вихрения танцьор“. — Тонът на Питър беше подчертано делови и не издаваше нищо от момчешкия ентусиазъм, който бяха доловили предишния ден. — Десет процента от печалбата през първите пет години и право за одобрение на всеки етап от маршрута на турнето. Ние осигуряваме охраната изцяло. Джонатан, аз, или и двамата ще придружаваме статуетката, докато е извън Съединените щати.
— Прието. — Алекс говореше със същия равен и хладен тон като Питър. — Някакви възражения за турнето в Европа?
— Не му харесва, но разбира, че е необходимо. Одобри идеите ви за опаковката на парфюма, но иска да види образец на шишенцето, преди да се пусне в серийно производство. За кога планирате премиерата на „Вазаро“?
Алекс покри слушалката и запита Кейтлин.
— След колко време ще имаш достатъчно парфюм за една малка серия?
— Не знам. — Притисна своята слушалка и се опита за помисли. — За производството на парфюма сме се разбрали с мосю Сердо от фабриката в Грас. Трябва да му се обадя и да разбера дали не може да започне веднага.
— Ако е съгласен, кажи приблизителен срок.
— Три месеца.
— Три месеца — Алекс предаде на Питър, без да обръща внимание на изумения вид на Кейтлин. — Но ще трябва да започнем рекламната кампания преди това. След пет седмици в Париж ще обявим актрисата, която ще представя парфюма. По това време ще искам „Вихрения танцьор“ да е на разположение, за да привлечем вниманието на пресата.
— Трябва да проверя програмата на Джонатан. — Питър поспря. — Той прегледа списъка с възможните кандидатури, който му представихте и реши, че Челси Бенедикт е най-подходящият избор.
— Радвам се, че сте съгласни.
— Миналата година тя спечели наградата на Академията и вероятно вече е много търсена. Биографичната справка показва, че никога досега не е представяла каквото и да е. В състояние ли сте да осигурите участието й?
— Мисля, че мога да се ангажирам. Нито една от актрисите, които предложих на вниманието на мистър Андреас за одобрение, не е заета с филм в най-близко бъдеще.
— В план като този всичко трябва да е в пълна хармония, за да се постигне успех — отбеляза Питър. — Никакъв договор няма да бъде подписан за „Вихрения танцьор“, докато не видим образец на опаковката, а също и договор, подписан от Челси Бенедикт.
— Разумно е. Ще имате и двете през следващия месец. В замяна на това, очаквам да оставите програмата на мистър Андреас открита, за да може той да придружи статуетката до Париж и да остане там в продължение на пет седмици.
От другата страна на линията се почувства някакво колебание.
— „Вихреният танцьор“ ще бъде в Париж на трети октомври ако всичко е наред.
— Ще бъде.
Разговорът очевидно привършваше, без да се спомене предложението й за разчитане на надписа, отбеляза обезпокоена Кейтлин.
— Надписът — незабавно припомни тя на Питър.
— О, да, що се отнася до надписа, ние определено желаем помощта ви. Моето хоби е фотографията и аз имам много снимки на статуетката, които мога да ви изпратя. Ще видя дали мога да уредя да ви направят копие от холографския филм, който предоставихме на музея Метрополитен.
— Разбирам, че в дневника на Катерина са всички легенди. Бих искал да го видя, ако е възможно. Аз имам холографския филм.
— Така ли? — Питър замълча за миг. — Съвсем естествено е да го имате. Трябваше да предположа…