— Ще ми изпратите ли дневника?
— Четете ли италиански?
— Не, но говоря достатъчно, за да се справя.
— Няма да ви помогне. Дневникът на Катерина започва от 1497 година. Аз зная добре италиански и въпреки това имам проблеми, когато трябва да преведа някой пасаж. Езикът е архаичен и в сегашния му вид няма да се справите с него. По-резултатно ще бъде ако аз ви го преведа. Ще се заема с тази работа.
— Кога мога да го очаквам?
— Нямам представа. Веднага, щом го направя. След като го получите, ще очакваме на всеки два месеца да ни изпращате доклади докъде сте стигнали с разчитането на надписа.
— В началото резултатите ще бъдат съвсем нищожни — намеси се Алекс.
— Все пак ще ги очакваме. — За пръв път Питър си позволи да вложи малко топлота в гласа си. — Сполука и на двамата. Надявам се, че ще успеете.
Затвори, преди Алекс да отговори.
— Не мога да повярвам. — Очите на Кейтлин блестяха, когато Алекс влезе в спалнята. — Никога не съм си представяла, че това ще се случи.
— Казах ти да не се тревожиш. Шансът е на наша страна.
— Вероятно си го очаквал, но аз — съвсем не. — Скочи с ръце на гърдите си, обгърна раменете си от вълнение. — „Вихреният танцьор“. Никога не съм и мечтала дори…
— Повтаряш се. — Усмивката му се разтегна насмешливо. — Имаш вид, като че ли ще полетиш към тавана.
— Така се чувствам. — Кейтлин поклати глава. — По-рано беше само блян. Страхувах се да се надявам. — Изведнъж усмивката й угасна. — Но ние трябва да направим проект на опаковката. Как можа да обещаеш, че ще стане след месец? Не знаеш колко време отнема да се приготви тя и да се завърти кампанията около нея.
— Парите са голям стимул.
— Ще са нужни много пари.
— Аз имам много пари.
— Но Джонатан каза… — нерешително започна Кейтлин. — Явно, че не искаш повече да говориш за миналото си, но аз искам да съм сигурна, че този твой амбициозен план няма да се сгромоляса, ако полицията замрази сметките ти… или се случи нещо.
Той се усмихна.
— Полицията няма да блокира сметките ми. Аз не съм криминален престъпник, Кейтлин.
Отдъхна си от облекчение и се почувства лека като перце. Беше я уверил, че не се занимава с наркотици, но криминален е по-общо понятие.
— Чудесно. — Отново се върна на основната тема. — Дори да успееш да приготвиш опаковката дотогава, какво ще стане с Челси Бенедикт?
— Въпросът с нея е по-труден. Колкото се може по-бързо трябва да я докараме в кошарата.
Говореше сякаш Челси Бенедикт беше някакво агънце, пуснато на свобода и само ги чакаше да им протегне ръка за добре дошли. Според жълтата преса актрисата приличаше повече на разярена тигрица. Цинична, непредсказуема, изключително своеобразна, тя беше една от най-големите звезди на сцената и на екрана през последните тринайсет години. Беше спечелила два „Оскара“ и една награда „Тони“. Личният й живот наистина беше дискретен, но все пак успяваше да предизвиква рекламни бури, ако решеше да заеме позиция по някой въпрос. Кейтлин смътно си спомняше, че беше чела за някакъв скандал, свързан с актрисата, но не се сещаше за подробности. Алекс сигурно е добре осведомен за нея, както впрочем и за всичко друго.
— Предполагам, че имаш сведения и за нея.
Той кимна.
— Знам нещичко за Челси Бенедикт.
— Малко?
— Достатъчно. — Изправи се и докосна бузата й с устни. — Но точно сега най-важното е, че знам къде се намира. Тя и дъщеря й са на експедиция „Спасете китовете“, която се провежда съвместно с Грийнпийс. По-добре се разходи по магазините и си купи топло палто, докато аз се заема с резервациите и уредя сметката в хотела.
— Къде е тя?
— В Рейкявик.
— Исландия?
На Челси Бенедикт адски й се искаше репортерът да я снима, преди да е зарязала всичко.
Погледна над рамото си, за да види как люспестият гръб на сивия кит изчезва, врязвайки се като огромно торпедо под сиво-зелената повърхност на океана. Поне той беше в безопасност и вероятно Мариса щеше да реши, че си е заслужавало да види тоя кошмар. Циркулирането между плячката и китоловния кораб — четири пъти по-голям от тяхното корабче, никак не съвпадаше с представата на Челси за хубаво прекарване на деня.
Беше застанала до шурвала с ръце, вкопчени в перилото и наблюдаваше гневно капитана на китоловния кораб на около триста метра от тях. За Бога, надяваше се, че го гледа гневно. Чувстваше се толкова нещастна, че със същия успех можеше и да се хили на брадатия капитан, както и на идиота с киселата физиономия, насочил харпун към нея.
— Снимай — изрече тя през зъби.
Пол Тиндейл се усмихна злобничко.