— Чакам да видя дали няма да го изстреля към вас.
Метна убийствен поглед към репортера. Беше пълничък, пригладен и изглеждаше отвратително стегнат. Шлиферът му беше чист и сух сякаш „Спасителят“ току-що напускаше Рейкявик, докато тя бе подгизнала до кости от дългото стоене край шурвала.
— Ти поиска да дойдеш. Сега направи поне нещо полезно.
— Не сме достатъчно близо за интересна снимка. Но аз записвам всичко за историята. — Потупа джоба, където стоеше бележникът му, който той не беше извадил по време на цялата среща с китоловния кораб. Камерата му „Никон“ висеше на дебелия му врат.
— Поръчката от „Тайм“ е за статия и снимка за корицата. Затова изпратиха фотожурналист. Снимка за статия от хиляда думи.
— Няма нужда да снима — Мариса направи една крачка по-близо до Челси. Говореше меко и убедително. — Успяхме в онова, което искахме да направим. Засега китът е спасен, а корабът на Грийнпийс ще бъде тук и утре.
Челси отмести поглед към разтревоженото лице на Мариса и изразът й омекна. Слабото лице на момичето бе премръзнало, дългата й права коса изглеждаше почти черна от пръските вода. Тези часове не бяха леки и за нея. Дъщеря й вероятно не бе забелязала мъките, което й създаваше тревогата за проклетия кит. Челси каза тихо:
— Всичко е наред, мила. Аз ще се погрижа за това.
— Вие имате вашата квота в рекламата, Челси — рече Тиндейл. — Следващата седмица в списанието ще бъде отпечатана малка колонка за смелата Челси Бенедикт, която е разтревожена за околната среда и за срещата й с кита в исландски води. Какво искате повече?
За миг Челси тъй побесня, че забрави за морската болест, която бунтуваше стомаха й при всяка вълна, разбиваща се в носа на кораба.
— Слушай, Тиндейл, снимаш ме откакто сме тръгнали от Рейкявик Вярно ли е?
Усмивката на Тиндейл замръзна.
— Не харесвам филмови звезди, които използват сериозни теми, за да си правят реклама. Опазването на околната среда е голям проблем и затова трябва да се възприема сериозно.
За Бога, от всички репортери на света тя трябваше да търпи един надут задник, който мразел филмовите звезди.
— Я се приближи, по дяволите. Ти правиш новините, а аз нямам нищо против да видя снимката си в „Тайм“. Но нямам намерение да ти дам повече, отколкото трябва.
— Споразумението беше да направя снимки и да избера една за корицата.
Тя сви рамене.
— Тогава ме съди.
Челси усети как чак корените на косата й пламнаха от ярост.
— Не давам и пукнат грош, какво мислиш за мен, кучи сине — каза тихо Челси, като произнасяше всяка дума много ясно. — Но Мариса смята, че тази реклама ще попречи на китоловците да убиват китове и трябва да доведем нещата докрай. — Провикна се към капитан Дескар в кабината. — Приближи ни повече до китоловния кораб.
— Мамо, не! — Мария се вкопчи за ръката й. — Няма нужда да правим това.
Капитан Дескар кимна.
— Не бива, Челси. Капитанът полудя, когато пресякохме пътя му към кита.
Челси се взираше в ниския набит мъж, облегнат на парапета на китоловния кораб, който гледаше към тях. Дескар беше прав, капитанът изглеждаше толкова луд колкото тя усещаше, че е.
— Не сме дошли тук, за да ги радваме. — Челси се обърна към Тиндейл. — Смяташ, че разстоянието е твърде голямо, за да направиш интересна снимка нали? Хайде да видим колко можем да се доближим. Качи се в кабината при капитана, Мариса.
— Няма — твърдо отвърна Мариса.
— Тогава мини на десния борд. Не искам да си близо до мен.
Мариса постоя нерешително, после се подчини с въздишка.
— Не искам да правиш това, мамо.
— Както и аз — промълви капитан Дескар.
— Давай по-бързо — нареди Челси. — А ти, Тиндейл, стой, където си и приготви камерата.
Тиндейл се изпъна.
— Какво си мислите, че вършите?
— Ако пропуснеш тази снимка, гарантирам ти, че главният ти редактор ще ти отреже топките.
Челси чу коприненото съскане на водата, която „Спасителят“ пореше, приближавайки към китоловния кораб. Сега ясно виждаше смаяния израз на брадатия капитан. Той се разкрещя яростно и размаха юмрук към нея.
— Мамо, моля те. — Гласът на Мариса беше напрегнат.
— Бързо. Я ми кажете някои исландски ругатни — каза Челси през рамо на капитан Дескар. — Нещо гадно, което да го разяри.
— Той вече е разярен — обади се Тиндейл.
Дескар промърмори нещо на чужд език.
— По-бавно. Не чувам. — Челси държеше под око капитана на китоловния кораб, който говореше с моряка, зареждащ харпуна. — Страшно много срички.
Капитанът повтори думите по-бавно.
— Запомних. — Челси винаги бе имала отлична памет за диалог, но не си бе представяла, че това й умение ще й послужи тук. Без да поглежда Тиндейл, тя нареди: — Бъди готов. И ако не я направиш, ще натикам камерата ти в кучи гъз.