— Вие сте точно в прицела на копелето. Ще ви улучи.
— Ако иска, да ме улучи. Не ми се вярва да е толкова глупав. — Искрено вярваше в това. Пое дълбоко дъх, издигна глас и изкрещя ругатните към капитана, които Дескар я беше научил.
В следващите минути ония отсреща се раздвижиха.
Капитанът на китоловния кораб се развика неистово.
Чу се тихото свистене на харпуна.
Стрелата изфуча във въздуха и се насочи към Челси.
Мариса извика и се втурна по палубата към нея.
Стрелата се заби в дървената мачта на петдесет сантиметра от главата на Челси.
Всичките й мускули се тресяха от страх и ярост и тя се завъртя към Тиндейл.
— Щракна ли тая проклета снимка кучи сине?
Лицето на Тиндейл беше мъртвешки бледо, ръцете му трепереха върху фотоапарата.
— Направих я.
— Тогава хайде, по дяволите, да се махаме оттук.
Капитан Дескар се подчини и с пълна сила завъртя шурвала на деветдесет градуса.
— Прережете онова въже, иначе няма да стигнем до никъде.
Един моряк се втурна напред и преряза въжето, вързано за стрелата, която се заби в мачтата.
Челси хвърли последен поглед към палубата на китоловния кораб. Въпреки че капитанът все още я гледаше, изглеждаше малко по-спокоен и не зареждаха отново харпуна.
След десет минути „Спасителят“ се насочи на юг към Рейкявик.
Три минути след като китоловния кораб изчезна от погледите им, Челси изтича към парапета. Стана й много, много лошо.
Дълго стоя там. През тъмна мъгла виждаше парчета бял лед с големината на юмрука й, които се носеха на повърхността на ледената зелена вода. Господи, като завършек на деня, трябваше само да се блъснат в някой айсберг.
Когато вдигна глава, Мариса стоеше до нея и й подаваше мокра кърпичка.
— Благодаря ти, мила, сега може и да оживея. — Хвърли подозрителен поглед към Тиндейл. — Той снимаше ли, докато повръщах?
Мариса поклати глава.
— Ти май му запуши устата. — Придърпа Челси и нежно я погали по главата. — Не исках да ти причиня всички тези неприятности, мамо.
— Ти не си виновна. Китоловният кораб и Тиндейл вдигнаха цялата врява. — Челси изкриви лице. — Виновен е и моят характер. Така развалих мирния ти протест, нали?
— Може би е време да станем по-войнствени — отвърна Мариса. — Сякаш никой не ни слуша. — Широките й вежди се свиха. — Все още масово избиват китове и делфини. Защо никой не ни обръща внимание?
— Може би тоя път ще го направят. — Челси се съмняваше дали протестът ще даде някакъв резултат, но не можеше да го каже на Мариса. Дъщеря й няма да разбере алчността, а беше достатъчно млада, за да вярва, че светът все пак може да бъде променен, ако работи усилено за това. — Както и да е, това ще бъде отразено достатъчно добре, за да накара някои от тях да се замислят.
Мариса се засмя.
— Трябваше само да видиш физиономията на Тиндейл, когато изстреляха харпуна.
— Сигурно е обезумял от страх. — Челси се вкопчи в парапета, тъй като стомахът й отново започна да се надига. — О, Боже, мислех, че вече ми е минало. — Затвори очи и започна да поема дълбоко дъх. — Мариса, трябва да ми обещаеш нещо.
Мариса леко докосна слепоочията на майка си.
— Какво?
— Че следващия път ще спасяваме слонове. — Челси политна напред и заби глава над кипящите вълни. — Боже, как ненавиждам морската болест.
„Спасителят“ пускаше котва, когато Алекс и Кейтлин спряха с таксито до голям склад. По-надолу на пристанището униформен шофьор се беше облегнал на калника на дълга черна лимузина и гледаше към пристигащия кораб.
— Тъкмо навреме — каза Алекс, плати сметката и направи знак на шофьора да чака. — Сега да видим в какво настроение е дамата.
— Тя и дъщеря й се опитват да спрат китоловните кораби ли?
Алекс кимна.
— Исландия и Япония все още ловят китове с търговска цел. Предполага се, че Исландия намалява улова, но все още има китоловни кораби, които продължават да си вършат работата и се отнасят извънредно враждебно към външна намеса.
— Ето я. Познах я по косата. — Кейтлин скочи от колата, преди шофьорът да успее да й отвори вратата и забързано прекоси пристанището до кея.
Косата на жената, който вървеше по подвижното мостче, беше с характерен цвят между меден и червен и се спускаше по раменете й в огромен водопад от къдри, което би могло да се постигне единствено с помощта на майстор фризьор. На пръв поглед Челси Бенедикт изглеждаше дребна, но се движеше гъвкаво и грациозно, толкова живо, че наблюдателят забелязваше само присъствието, а не ръста й. Беше облечена с бял ирландски рибарски пуловер, велурено яке в ръждив цвят, а зеленият кадифен панталон беше затъкнат в бежови велурени ботуши до коленете.