Алекс и Кейтлин се спряха и зачакаха в края на мостчето. Щом актрисата стигна до кея, Алекс пристъпи напред.
— Мис Бенедикт? Аз съм Алекс Каразов, а това е Кейтлин Вазаро. Дали бихме могли да поговорим с вас?
Челси вдигна глава и Кейтлин пое дъх от изумление. Не очакваше, че актрисата ще бъде тъй очарователна. Челси Бенедикт нямаше грим, но гладката й кожа явно не се нуждаеше от него. Имаше високи скули и дълбоко поставени сапфирено сини очи. Чертите й не бяха класически. Това беше лице, създадено по собствени стандарти и подканваше всеки, който иска, да излезе насреща му.
— По дяволите, не. — Намръщи се. Гласът и беше гърлен, почти дрезгав. — Измръзнала съм, мокра, хвана ме морска болест, а това копеле зад мен на палубата ме отрови. Съжалявам.
Кейтлин за пръв път забеляза бръчиците от напрежение около прочутите устни на Челси Бенедикт. Алекс издърпа Кейтлин напред.
— Не сме репортери, мис Бенедикт. Искаме да ви направим едно делово предложение.
— Все ми е едно. Свържете се с моя мениджър. — Челси хвърли поглед през рамо. — Мариса, хайде да се махаме оттук.
Младо момиче, с цяла глава по-високо от Челси, облечено в жълта мушама и джинси, избърза по мостчето.
— Извинявай, мамо. Мистър Тиндейл ми задаваше разни въпроси.
Челси се вцепени.
— За проекта ли?
Мариса отбягна погледа на майка си.
— Донякъде.
— Влизай в колата. — Челси изруга тихичко. — Ще поговоря с Тиндейл.
— Всичко е наред, мамо. Нямах нищо против.
— Аз пък имам. — Челси прехвърли поглед от Мариса към мъжа, който се задаваше по мостчето. — Материалът ви е за спасителния проект, а не за дъщеря ми, Тиндейл.
Пол Тиндейл се усмихна лукаво.
— Вие искахте нещо допълнително. Материалът трябва да е подробен и дъщеря ви е част от него. — Погледна Мариса. — Може и на нея да направим няколко снимки. Ако не, сигурен съм, че можем да измъкнем някои кадри от съдебното дело и да ги използваме.
— Ще ви измъкнат от Атлантическия океан, ако…
— Това не е важно, мамо — прекъсна я Мариса. — Не ме интересува какво ще пише за мен. Важни са китовете.
— Виждате ли? — запита Тиндейл. — Дъщеря ви е наясно, кои са най-важните въпроси. — Усмихна се подигравателно на Челси. — Спасяването на застрашените видове си заслужава малко кал… в случай че реша да преувелича.
Мина покрай тях по кея и тръгна към пристанището.
Челси зяпна след него и характеризира произхода му с цветисти англосаксонски фрази.
— Не смятам, че е толкова лош, колкото го мислиш. Само е ядосан, защото го сравни със земята. — Мариса прегърна майка си. — Хайде. Да вземеш гореща вана, да поспиш и ще се оправиш.
— Но ти няма. — Челси докосна бузата на Мариса с показалеца си. — Трябваше да зарежа всичко. Какво ще помогне една проклета корица?
— Ти винаги си искала прекалено много. — Мариса се засмя. — И как мога да се оплаквам, след като го направи заради мен?
Алекс отново пристъпи напред.
— Моментът не е подходящ да обсъждаме нашето делово предложение. Не може ли да се срещнем във вашия хотел вечерта?
— Утре отлитаме за Ню Йорк. — Челси тръгна по кея към черната лимузина. — Свържете се с моя мениджър.
— Имаме нужда от спешно решение. — Алекс и Кейтлин забързаха, за да настигнат Челси и дъщеря й. — Ще ви отнеме само десет минути, за да ви изложим предложението си.
— Не мисля, че…
— Моля, помислете. — Алекс спря. — Моят партньор Джонатан Андреас ще бъде много разочарован, ако не изслушате плановете ни за вас и „Вихрения танцьор“.
Известно време Челси не отговори, лицето й бе извърнато и полускрито от бухналата ярка коса.
— „Вихреният танцьор“?
Бяха стигнали до колата и шофьорът отваряше вратите.
— Може ли да дойдем довечера в седем?
Челси се поколеба, а Мариса влезе в лимузината.
— О, по дяволите, защо не? Заповядайте в апартамента ми в „Кравиц“ в четири на чай.
Качи се в колата, а шофьорът блъсна вратата и чевръсто заобиколи до шофьорското място.
Алекс и Кейтлин наблюдаваха как лимузината се отдалечава от тях надолу по пристанището.
— Във филмите изглежда по-висока, нали? — Кейтлин пъхна ръце в джобовете на палтото си от мек вълнен плат. — Как се справяш с такива като нея?
— Както с всички останали. — Алекс я хвана под ръка и я поведе към таксито, което чакаше на няколкостотин метра. — Разбираш какво искат най-много на света и им го даваш. — Ухили се. — В замяна получаваш онова, което ти желаеш.