Челси слушаше внимателно плана на Алекс за рекламната кампания. Лицето й беше безизразно. Седеше свита на кремавия диван в апартамента си, облечена в свободен панталон и горнище от бледо бежов сатен, на фона, на които разпиляната й бухнала коса ярко се открояваше. След като Алекс свърши, тя помълча още известно време със сведени дълги мигли и гледаше дъното на чашата с кехлибарен чай.
— Досега никога не съм представяла каквото и да е. Аз съм актриса, а не рекламен агент.
— Една актриса винаги може да използва рекламата. — Алекс се облегна на стола си. — Мога да ви уверя, че всичко ще бъде направено с вкус. В наша полза е да постъпим така, че рекламата и публичната ви изява само да увеличат популярността ви.
Челси не вдигаше поглед от чашата.
— Да, разбирам. — Помълча още, после внезапно вдигна глава и хвърли мълниеносен поглед към Кейтлин, която седеше на стол до Алекс. — Защо, по дяволите, вие не говорите? Парфюмът е ваш, нали?
Кейтлин почувства, че се изчервява при тази неочаквана атака.
— Да, парфюмът е мой.
— Тогава защо не ме увещавате да го рекламирам?
— Аз не… предполагам… — Престана да се запъва и каза истината. — Мисля, че малко ме сплашихте.
Челси направи учудена физиономия и премести поглед към Алекс.
— А него?
Явно, че Челси много бързо преценяваше характерите.
— Досега никога не съм говорила с филмова звезда. — Устните на Кейтлин започнаха да потръпват и тя добави: — И знаете…
Алекс се засмя.
— Кейтлин иска да каже, че имаме общи интереси.
— Наистина ли? — запита го Челси.
Алекс я погледна в очите.
— Доста близки.
Челси отново се обърна към Кейтлин.
— Имате ли мостра от този парфюм?
— Разбира се. — Кейтлин отвори чантата си и извади малка стъкленичка. — Нарекох го „Вазаро“.
Челси отвори шишенцето и подуши аромата, преди да втрие няколко капки върху китките си и после отново да помирише.
— Боже, та той е прекрасен.
— Харесва ли ви? — Надеждата на Кейтлин се съживи и тя пламенно се наведе напред. — Аз го създадох. Това е първият ми парфюм.
— При толкова хубав парфюм няма нужда да се мъчите за втори. — Челси отново помириса лявата си китка — Защо „Вазаро“?
— Вазаро е моят дом. Там отглеждаме цветя за парфюмерийната промишленост.
— Хм. — Челси върна шишенцето на Кейтлин. — Къде е това?
— В Южна Франция, близо до Грас.
— Имаме намерение да снимаме телевизионните реклами във Вазаро — каза Алекс. — Местността е невероятно красива.
— Идват ли туристи?
— Не, съвсем усамотено е.
Челси отново подуши китката си.
— Казвате, че ме искате в Париж за един месец?
Кейтлин потисна въздишка на облекчение. Актрисата сигурно се интересува, иначе нямаше да задава въпроси. Алекс кимна.
— Ще ви представим като официален говорител, ще вдигнем много шум около „Вихрения танцьор“, който се завръща в родината си и ще обявим датата на пускането на парфюма.
— И ще ми направите безброй снимки заедно с „Вихрения танцьор“. — Челси направи гримаса. — Досега никога не съм се снимала със статуя.
— Но каква статуя само — меко добави Алекс. — И каква жена. Двамата заедно ще разтърсите света.
Челси отхвърли глава назад и се разсмя.
— Боже, колко сте упорити.
— Ще го направите ли?
Челси отново сведе ресници, за да скрие блясъка в сапфирените си очи.
— Ако се споразумеем…
Кейтлин нервно стисна шишенцето с парфюм в ръката си.
— Не споменахте за сумата — започна Челси. — Не искам да изглеждам глупава, но…
— Два милиона долара — каза Алекс.
Кейтлин пое дълбоко дъх. Не беше си представяла, че трябва да платят толкова много само за ангажирането на една актриса.
— Не е достатъчно — рече Челси.
— Но е повече, отколкото получавате за един филм.
— Следващият път ще им поискам три милиона.
— Говорим само за реклами и за няколко публични изяви. Работата ви няма да е тежка.
— Но аз лансирам този продукт на пазара. Това е отговорност.
Алекс замълча за миг.
— Три милиона.
Челси го изгледа внимателно.
— Щях да взема два милиона и седемстотин хиляди. Много лесно вдигнахте.
— Да — Усмихна се той. — Но щяхте да поставите условия. Нямам време за условия.
Челси кимна бавно.
— Но все пак имам условия. — Кимна към стъкленичката с парфюм в ръката на Кейтлин. — Искам името ми да е върху шишенцето. Ще наречем парфюма Челси.
— Не! — Извика Кейтлин шокирана.
Челси упорито стисна челюсти.
— Искам го. За мен рекламата е вечна, щом името ми е изписано на бутилката. Някои парфюми остават популярни половин столетие. Погледнете „Шанел № 5“.