Алекс мълчеше.
— Обясни й, че това е невъзможно — Кейтлин се извърна цялата към Алекс. — По дяволите, тя не може да променя името.
— Ще смъкна на два милиона и седемстотин — заяви Челси, — ако сложите името ми върху шишето. Иначе няма да има сделка.
— Алекс. — Кейтлин отчаяно стисна ръката му. — Кажи й.
— Имаме нужда от нея.
— Не чак толкова.
— По дяволите, толкова. — Гласът на Алекс прогърмя силно.
Гърлото на Кейтлин се стегна от сълзи на отчаяние. Защо не вмъкнаха в договора клауза, която да й гарантира, че тя запазва контрол върху името? Не изглеждаше необходимо, след като Алекс я увери, че няма да има проблем парфюмът да се нарича „Вазаро“.
— Ти каза, че ще остане моето име. Че нямало значение.
Усети как мускулите на Алекс се стягат под сакото от туид.
— Ти не разбираш. Всичко трябва да върви заедно. Ако липсва един елемент, трябва да започвам отново.
— Но не е справедливо. — Обърна се към Челси и изрече пламенно: — Не може да сложите името си върху моя парфюм. Парфюмът принадлежи на Вазаро. Той е „Вазаро“.
Челси се усмихна и погледна Алекс, изчакваше.
Алекс отмести очи към напрегнатото лице на Кейтлин. Мълчеше.
— Окей. — Обърна се към Челси. — Няма сделка. Не може да вземете името.
Кейтлин отмаля от облекчение.
Очите на Челси се разшириха от изненада.
— Сигурен ли сте?
— Ще намерим някого другиго.
Челси се усмихна особено.
— Не сте толкова твърд колкото предполагах, мистър Каразов. Бях почти сигурна, че ще я предадете.
Алекс се изправи.
— Съжалявам за загубеното време. Да си вървим, Кейтлин.
Челси грациозно стана от дивана, цялата облечена в хлъзгавата коприна.
— Времето не беше загубено. Смятам, че и двамата сте доста интересни. — Обърна се към Кейтлин. — Вашият Вазаро трябва да означава много за вас.
Кейтлин кимна и се изправи.
— В света няма друго подобно място.
Челси се засмя.
— Няма друго място като собствения дом. — Набръчка нос. — Не зная. Никога не съм имала такъв. — Усмивката й изчезна. — Нито пък Мариса. — Внезапно се обърна към Алекс. — Три милиона — изрече бързо. — И запазвате името.
Алекс не трепна.
— Съгласен.
Удивена, Кейтлин се загледа в Челси.
— Но имам едно условие — Челси се обърна към Кейтлин. — Смятам, че няма да се окаже неизпълнимо за вас. Бих искала да приемете дъщеря ми Мариса като гостенка във Вазаро след официалната премиера на парфюма. — Усмихна се. — Тя е само на шестнайсет, но няма да ви създава неприятности. Обикновено се разбира с всички. Много е тиха… въобще не е като мен.
— Ще бъде добре дошла. — Кейтлин го каза искрено. Хареса дъщерята на Челси, доколкото я видя на кея. В нея имаше някаква сериозност, сякаш бе надрасла годините си. — Обикновено съм много заета по полето, но майка ми ще се грижи за нея.
— Тя няма нужда от грижи. Поне така казва винаги, когато я попитам. — Челси тръгна към вратата. — Естествено, аз не обръщам внимание на това. Единственото, за което моля, е през следващия месец да я държите далеч от репортерите. Статията на Тиндейл ще причини раздвижване и не бих желала то да й се отрази.
— Да й се отрази?
— Питайте приятеля си. — Острият поглед на Челси се отмести към Алекс. — Обзалагам се, че знае всичко за Мариса. Изглежда е доста информиран.
— Съвсем случайно зная какво се е случило с Мариса — Алекс беше мрачен. — Възхищавам се на реакцията ви.
— Не можех да направя нищо друго. — Челси обърна очи към Кейтлин. — Вие сте смела и не сте алчна. Това ми харесва.
— Вие също сте смела. — Неочаквано за самата нея тя се усмихна на Челси. Актрисата притежаваше много чар, а и трудно се устояваше на искреността й. — Но не бих казала, че не сте алчна.
Силният смях на Челси отекна в стаята.
— Дължи се на това, че съм израсла в бордеите. Независимо колко си богат, никога не ти стига.
Алекс бръкна във вътрешния джоб на сакото си.
— Договорът е готов да го подпишете. Можем да нанесем необходимите поправки и…
— Няма начин — отвърна рязко Челси. — Пратете го на моя мениджър.
Алекс се усмихна леко и се обърна към Кейтлин.
— Умна жена. Ето така трябваше да направиш и ти, Кейтлин.
— Но аз нямам мениджър. Не мога да вярвам на никого, освен на себе си — отвърна Кейтлин. — С изключение на теб.
Алекс направи физиономия.
— Тогава Господ да ти е на помощ.
— Амин — допълни сухо Челси, отвори им вратата и им махна с ръка.
— Какво каза, че знаеш за дъщеря й? — Кейтлин запита Алекс, докато вървяха към асансьора.
— Нищо, което да не е известно на по-голямата част от света — отвърна Алекс. — Не е нещо, което може да се скрие. Челси Бенедикт е прекарала четиринайсет месеца в затвора.