— В затвора? — Кейтлин се обърна и го изгледа.
— Челси е израсла в бордеите на Ню Йорк. Майка й е била проститутка, а баща й… — Сви рамене. — Кой знае? Въобще не се е мяркал, така че все едно. Тръгнала в театрално училище и й предстояла обещаваща кариера, когато срещнала Хари Пърнъл. Пърнъл бил по-възрастен, богат магнат от Уолстрийт. Челси забременяла от него, когато била на шестнайсет години, той се оженил за нея и след шест месеца тя родила Мариса. — Натисна копчето за асансьора. — След четири години подала молба за развод и го съдила за попечителство. Не го получила.
— Обикновено майката получава правата за попечителство — вметна Кейтлин. — А Челси защо не?
— Явно, че Хари Пърнъл е бил чисто и просто кучи син. Бил достатъчно богат, за да наеме свидетели и да изфабрикува доказателства против нея. Присъдили я на него, но Челси не оставила нещата така. Започнала работа и наела адвокати. Мариса ходела в частно училище в Манхатън и Челси подкупвала слуга и учители, за да й позволяват да прекарва известно време с детето.
Вратата на асансьора се отвори. Влязоха в кабината и Алекс натисна бутона за партера.
— Когато Мариса станала на шест години, Челси открила, че Пърнъл се гаври с нея сексуално.
— Със собствената си дъщеря? — На Кейтлин й стана зле.
Алекс кимна.
— Кръвосмешение. Но тогава темата била табу. Никой не повярвал на Челси, когато отишла в полицията.
— Боже мой — прошепна тя.
— Затова Челси откраднала Мариса и я скрила при свои приятели извън щата. — Алекс сви устни. — Пърнъл направил така, че хванали Челси, арестували я и я хвърлили в затвора за отвличане на дете. Останала там четиринайсет месеца. Казала, че по-скоро ще изгние там, отколкото да върне Мариса на Пърнъл.
— За това се изисква голям кураж.
Алекс кимна.
— Жената има стил. Междувременно адвокатите й открили доказателство, че Пърнъл задиря друго дете, този път с обвинение за явно порочно насилие и Челси била помилвана.
— А какво станало с него?
— Бил изпратен в затвора. Но не прекарал и седем месеца там, докато не му се случил съдбоносен „инцидент“. Затворниците не понасят хора, които се гаврят с деца.
Чувството на дълбоко удовлетворение, което обхвана Кейтлин, я изуми. Винаги бе смятала, че отмъщението е безполезно, но само като си представи едно беззащитно дете, върху което издевателства не кой да е, а собственият му баща, й прилоша от ярост. Щом като тя реагира тъй силно, след като го чу, какво ли е преживяла Челси? Внезапно Кейтлин изпита голяма вътрешна близост към тая жена.
— Това ли е историята, която Челси смята, че репортерът ще възкреси?
— Когато стана име в Холивуд, изровиха всичко от миналото й и го отпечатаха в жълтата преса. Но тя призна всичко и поиска пресата и обществеността да я оставят на мира. Заяви, че ако онова, което им дава от екрана, не им е достатъчно, тогава да вървят по дяволите.
— Подхожда й.
— По този начин е оцеляла. — Асансьорът се отвори и Алекс поведе Кейтлин през ярко осветеното шумно фоайе. — Завладява въображението, но е достатъчно земна и повечето жени могат да се идентифицират с нея.
— Също като Вазаро. — Кейтлин за миг си спомни първото си впечатление от нея — красива, отегчена, но все пак готова за борба. Да, Челси беше като Вазаро. Можеше да поеме всичко, което хвърляха върху нея и все пак да издържи и да цъфти. — Радвам се, че тя ще е нашата говорителка. — Направи гримаса. — Не че някой ме пита, но…
— Рекламата беше оставена в мои ръце — напомни й Алекс.
— Знам, не се оплаквам. — Усмихна му се лъчезарно. — Но и ти се пребори за името.
— Престани да ме гледаш така — грубо каза Алекс. — Борих се за нея, защото знаех, че ще отстъпи.
— Не можеше да си толкова сигурен. — Тя плъзна ръката си в неговата. — Челси е права, съвсем не си толкова твърд за колкото се представяш.
Алекс поклати глава.
— Не прави грешката да ме мислиш за нещо, което не съм, Кейтлин.
— Не знам какъв си. — Усмивката й разцъфна. — Но смятам, че започвам да откривам.
Изгледа я със смесица от раздразнение, недоволство и нежност, преди да успее да откъсне очите си.
— Оттук ще летим директно за Париж. Вдругиден имаме среща с Пиер Дешарм.
Това отклони вниманието й в друга посока. Пиер Дешарм беше един от първокласните специалисти по опаковките в парфюмерийната индустрия, но тя не би го избрала.
— Не.
Алекс я погледна смаян.
— Как не?
— Искам Анри Льоклерк.