— Той е прекалено зает. — Скептично повдигна вежди. — Може да не успеем да го убедим да изостави Диор и Коти, за да направи нашата опаковка.
— Нека опитаме. — Поколеба се. — Преди две години прочетох нещо за него в едно списание и то би могло да ни помогне.
— Не бива да разчиташ на вестникарски клюки.
— Е, може да се окаже нищо… но все пак бих искала да опитаме.
— Тогава ще опитаме. От летището ще се обадя в бюрото му и ще уредя среща. — Алекс се усмихна, отвори стъклената врата на входа и леден вятър духна в лицата им. — Само трябва отново да огледаме положението и да видим какво да правим.
— Разбери какво иска Льоклерк и му го дай — цитира го Кейтлин и усети, че я обзема вълнение. Независимо от предположението, че е чужда на този бързо движещ се свят, в който Алекс се чувстваше тъй свободно, не можеше да отрече, че й беше весело да прескача от една до друга страна с реактивни самолети и да се среща с известни хора като Челси Бенедикт и Джонатан Андреас.
— Точно така. — Лицето на Алекс придоби странен израз, когато погледна зачервените страни и блесналите очи на Кейтлин. Спря на улицата, нежно вдигна яката на палтото й и я загърна около врата й, за да не нахлува там леденият вятър.
Челси почука и отвори вратата към спалнята на Мариса.
— Хей, отидоха си.
Мариса я погледна с усмивка.
— Хубаво. Тогава позвъни на камериерката и си легни. — Беше се свила върху леглото с отворен учебник по алгебра и си правеше записки в тетрадка със спирала. Беше със старата си избеляла пижама, в която изглеждаше висока, слаба, почти като момче.
— Яде ли от онези кифлички, които донесоха с чая?
Челси поклати глава и тръгна към леглото.
— Не мога да ги гледам. Стомахът ми още е разбъркан. Дръпни се.
Мариса се премести в леглото и Челси легна до нея. Челси въздъхна доволно и затвори очи, опитвайки се да отхвърли напрежението от деня.
— Хубаво е. Господи, колко съм уморена.
Мариса хвърли настрани тетрадката си и потъна в мълчание, очаквайки Челси да се раздвижи.
Беше приятно да лежиш и да няма нужда да се бориш, да се правиш на силна, умна и блестяща. Челси знаеше, че след малко пак ще се върне към всекидневието, но сега й се искаше да полежи до Мариса. Чувстваше лекото й равномерно дишане и свежия аромат от букета ириси и бял люляк върху нощното шкафче. Управата на хотела й беше изпратила този букет, щом пристигнаха и Челси си спомни как Мариса се усмихна лъчезарно и докосна с нежния си пръст едно от кадифените листенца на ириса.
Челси беше започнала да се отпуска, когато потъна в спокойствието, което Мариса излъчваше. Как го правеше? Мислеше си учудено тя. Страданието, което Мариса беше изтърпяла, я бе наранило, но не я беше белязало.
— Знаеш ли, понякога вярвам във всички тези глупости за прераждането.
— Ти? Защо?
— Мисля, че още с раждането си някои хора вече са готови да се втурнат в живота. — Челси отвори очи и се загледа замислено в пейзажа със северното сияние, който висеше на отсрещната стена. — Така че нищо, което им се случи, не може да ги промени или да ги унищожи. Разбираш ли какво имам предвид?
— Мисля, че говориш за душата.
— Така ли? — Мариса сигурно знае. Тя поглъща книгите като топъл хляб. Челси се извърна в леглото и я погледна. — Май че ти си една дълбока душа, мила.
Мариса се засмя.
— Сигурно си уморена. Никога по-рано не съм те чувала да философстваш.
— Аз? Да философствам? — Челси я погледна смаяна. — Боже мой, все едно говори Шърли Маклейн. — Седна в леглото. — Трябва да съм откачила. По-добре да хапнем нещо. Ще поръчам салата и супа. О’кей?
— Окей. — Мариса се облегна назад в леглото, докато Челси предаде поръчката по телефона.
— Готово. — Челси върна слушалката на място и се изправи. — Аз тръгвам и те оставям да си довършиш домашното, докато донесат храната.
— Няма защо да си тръгваш.
— Трябва — Челси тръгна към вратата на хола. — Отвличам те, а ти си твърде внимателна, за да ми го кажеш.
— Мамо, не е вярно.
— Вярно е. — Челси застана на вратата и хвърли поглед през рамо. — Изразът на Мариса беше полузагрижен, полупечален и внезапно Челси изпита такава дълбока любов, че се стресна. Господи, как може да има такъв късмет? Въпреки всички грешки, които е извършила, все пак е направила и нещо правилно. — Не се обиждам. Знам, че ме обичаш. — Изкриви лице. — Сигурно не е лесно да имаш майка актриса…
— Не. — Мариса се усмихна. — Но е много забавно.
— Реших да представя парфюм. — Челси извърна поглед от нея.
Мариса се ококори от изненада.
— Защо?
Челси сви рамене.
— Сделката беше добра. — Спря. — Жената, която е създала парфюма отглежда цветя на едно място, което се нарича Вазаро — в Южна Франция. Ще те пратя там през следващите няколко месеца, докато се занимавам с кампанията.