— Мисля, че този мъж ни следи — прошепна Кейтлин, когато минаваха край стъклената пирамида в двора на Лувъра. — Сигурна съм, че го видяхме на площада, когато излизахме от къщи.
— Кой мъж?
— Оня с огледалните слънчеви очила и червената риза.
Алекс погледна небрежно през рамо.
— Дебелакът с пътеводителя ли?
— Да.
— Хъм. Мислиш ли, че иска да те похити и да те продаде за бяла робиня?
— Алекс, говоря ти сериозно.
— Аз също. Чувал съм, че в Средния Изток обичат високите блондинки. А великолепните ти гърди определено ще бъдат предимство.
— Аз не съм руса.
— Поне така изглеждаш на слънце. Иначе си малко белезникава, като някоя пъстра котка или…
— Дали да не предприемем нещо?
— Например, да си боядисаш косата?
— Да извикаме полицията.
— Още не си отвлечена.
— Може да е джебчия.
— Повече ми допада версията с бялата робиня. Предизвиква в съзнанието ми всякакви похотливи мисли. Обсипани със скъпоценности кожени ремъци за ръце, афродизиаци, голи вакханки, танцуващи край мен, за да подсилят желанието.
— Нямаш нужда от подсилване — изсмя се Кейтлин. — И без това си страхотен. По дяволите, казвам ти, че наистина го видях на площада.
— Плас дьо Вож е най-старият площад в Париж и сигурно е описан във всеки туристически справочник. И сериозно ли мислиш, за Бога, че един джебчия би сложил червена риза и огледални слънчеви очила?
— Май че не.
— Ако го видим пак, след като напуснем музея, ще предупредя полицаите. Така става ли?
Тя кимна.
— А сега ми покажи картината на Жулиет. Имам нужда да охладя свръх активното си либидо със свежа струя култура. Постоянно ми се привиждаш полугола, като в харем, само в един прозирен воал, леко приведена, а този чудесен задник гъвкаво се поклаща…
Кейтлин се изкикоти.
— Пикантно, страхотно пикантно.
— Ти заговори на тая тема. Чудя се дали в Лувъра е изложена одалиската на Дьолакроа. Ще трябва да я разгледаме, за да видим дали наистина си подходяща за целта. Лично аз считам, че ще изглеждаш много секси, излегната сред куп копринени възглавници. Или пък, още по-добре върху тях, заела необходимата поза за удоволствия и игри.
Кейтлин продължаваше да се кикоти, но все пак опита да го върне към по-сериозен разговор.
— Дьолакроа ли? Тук има една одалиска, но тя е от Енгр.
— Съществуват няколко одалиски. Изглежда художниците през всички векове са били завладени от фантазии на тема харем. При Енгр момичето е хладно и въздържано, докато Дьолакроа е нарисувал голата жена напълно отдадена на насладата. Ти си по-скоро модел на Дьолакроа, отколкото на Енгр. — Той отвори вратата и я пусна да влезе преди него в музея. — Това е велика картина. Трябва да разберем дали и двете са тук, за да можеш да ги сравниш.
Алекс чу как плющи душът в банята на Кейтлин, когато мина бързо покрай вратата й, за да слезе в салона на първия етаж. Той вдигна слушалката на телефона и с решителни, отривисти движения набра номера в Куонтико, Вирджиния.
След три иззвънявания отсреща вдишаха телефона.
— Тук Чарлз Барни. — Вечно изрядният заместник на Макмилън.
— Барни, свържи ме, моля те, с Макмилън.
— Алекс? — Мекият, колеблив глас на Барни съдържаше нотка на упрек. — Какво има? Знаеш, че не мога да го безпокоя без наложителна причина.
— Барни. — Всяка от думите на Алекс бе акцентирана с ледена прецизност. — Свържи ме с него.
Барни въздъхна.
— Добре тогава.
Прехвърлиха го на другата линия и след малко Род Макмилън вдигна слушалката.
— Тук Макмилън.
— Макмилън, или разкарай тоя, дето ме следи, или поне наеми някой по-печен в занаята.
— Алекс? — Гласът на Род Макмилън звучеше копринено мек. — Не можеш да очакваш някакъв супер спец за такова рутинно следене. Постоянно изчезваш нанякъде, затова се наложи да потърсим и помощ отвън. Разбрах, че си водиш и мадама.
— Разкарай го или сам ще го извадя от играта.
— Не те съветвам. — Гласът на Макмилън позагуби деликатната си нотка. — Би трябвало да си по-сговорчив. В крайна сметка ние уредихме с швейцарската полиция да се измъкнеш от гадната ситуация около смъртта на Павел. — Той замълча. — Знаеш, че те следим само за да се застраховаме, Алекс.
— Ако той още веднъж се изпречи утре пред очите й, направо е свършен.
Алекс сви мрачно устни, остави слушалката, обърна се и излезе от салона. Кейтлин не беше дала знак, че е виждала отново агента на ЦРУ, след като напуснаха музея, но той трябваше да се увери, че не подозира нищо. За негов късмет тя прие много спокойно разкритията на Джонатан, но не беше все едно дали, освен за миналото, ще узнае нещо и за настоящето му: