Не биваше да допуска никакви фалове точно сега, когато беше толкова близо до целта.
Малките сини цветенца върху холандския фаянс по стените около ваната бяха фантастично красиви и удивително подхождаха на цветята, изрисувани върху завесата на душа, помисли си Кейтлин замечтано. Тя повдигна лице към топлата струя и въздъхна доволно, поглъщайки топлината с цялото си тяло. Разбира се, фаянсовите плочки не подхождаха съвсем на възрастта на къщата, но същото се отнасяше и до ваната с крачета или самата баня, ако трябва да бъдем точни. Ако се съди по обзавеждането, стаята сигурно е била приспособена в баня някъде през трийсетте. Прабаба й бе полагала същите козметични грижи за лицето си във Вазаро през 1935. Традицията си беше хубаво нещо, но не можеше да компенсира предимствата на съвременната канализация и…
— Здравей — Алекс издърпа тежката, завеса пред душа, влезе гол във ваната и дръпна плътно завесата зад себе си. — Едва успях да си пробия път до ваната през цялата тази пара.
Тя се взираше в него през рамо, стресната.
— Аз… обичам горещите душове. Успокояват ме.
— Не изглеждаш много спокойна.
— Ти ме изненада. Свикнала съм да бъда сама под душа.
— Няма да вземаме душ. — Той се наведе към нея, а очите му изучаваха лицето й. Помургавялата кожа на скулите му блестеше от влага през облаците пара, а бледосините му очи бяха присвити и напрегнати. Странно защо отначало си бе помислила, че тези очи са леденостудени.
— Дай си езика.
Сърцето й започна да бие учестено.
— Какво?
— Покажи си езика.
Тя бавно се подчини. Той се наведе още по-плътно към нея и докосна езика й със своя само за две-три секунди. Самата краткотрайност на действието го правеше някак непоносимо интимно.
— Така е добре. — Дланта му обгърна бузата й. — А сега се обърни пак, наведи се напред и се подпри с ръце върху плочките.
Кейтлин трескаво се разсмя.
— А не е ли по-добре да идем оттатък и да си легнем.
— Каква липса на въображение — промърмори Алекс, като взе сапуна от синята мраморна поставка на стената. — Няма да гледаш към мен и ще правиш точно каквото ти казвам.
Кейтлин се обърна настрани и се подпря с длани върху плочките.
— Това някаква игра ли е?
— О, да, много забавна игра. — С лениви кръгови движения той започна да разтрива сапуна по гърдите и корема й. — А сега си разтвори краката, Кейтлин.
Той хвана отново сапуна и го мушна между бедрата й, като бавно го движеше напред-назад. Мускулите на стомаха й се свиха, щом почувства хлъзгавата, чужда на плътта й материя на сапуна и топлата, твърда ръка, която галеше тази най-съкровена част от тялото й. После се чу как калъпчето падна във ваната.
— Ти изпусна… — Тя рязко си пое дъх, когато той проникна в нея с два пръста и започна да ги движи нагоре-надолу.
Гърдите й се повдигаха и спускаха от усилието да поеме повече въздух в скования си гръден кош. Парата бе гореща и изпълваше дробовете й така, както пръстите му — отвора в тялото й.
— Как… как ти хрумна това?
Той се наведе напред и захапа със зъби крайчето на лявото й ухо, докато пръстите му се изплъзваха. Дланите му започнаха да масажират хълбоците й.
— Мисля, че всичко започна от разсъжденията ми за белите робини и харемите и колко би било добре да си имам свой собствен.
— Харем ли?
— Не съм алчен. И една наложница ми стига. — Той започна да пощипва леко с два пръста закръглената плът на задника й. Еротичната възбуда накара тялото й да потрепери от сладостното усещане, а ръцете й, подпрени върху плочките, започнаха да пулсират.
Топлият му, влажен език проникна в лявото й ухо.
— Ще играем ли?
— Аз… не съм сигурна, че ще бъда добра в тази игра.
— Твоята роля е доста пасивна. — Той разтвори краката й още повече и се притисна към тялото й. — Гарантирам ти, че ще бъдеш фантастична. — Със силно движение той навлезе дълбоко в нея и тя тихичко извика. — Остави ме да отида докрай. Преструвай се, че си робиня, а аз съм шейхът, който току-що те е купил. Нека си поиграя с теб като с красива играчка. — Устните му докоснаха чувствителното място точно под ухото й. — Намираме се в сърцето на Сахара. Ти се опита да избягаш от мен, но аз те хванах още преди да стигнеш вратата и те блъснах в стената на шатрата си. Никой не може да те чуе или да ти помогне.
— Звучи доста варварски.
— Предполагам, че у повечето мъже тази варварска жилка съществува.
Той проникна още по-дълбоко в нея и спря.