— Сега си прикована от мен. Чувстваш ли го? Горните му зъби се забиха в долната й устна.
— Да.
— Изплашена ли си?
— Не.
— Би ли искала конниците да дойдат и да те спасят?
Тя издиша дълбоко и на пресекулки.
— Не.
— Добре тогава. За жалост, в Сахара рядко се мяркат кавалерийски патрули. — Ръката му се плъзна отстрани и здраво притисна корема й, докато бедрата му бавно се триеха о нея. — Харесва ли ти така?
— Да. — Тя притвори плътно очи и лактите й се притиснаха върху гладките, влажни плочки. Едва успяваше да изговори думите с пресъхнало гърло. Стегнато. Толкова стегнато.
— Тогава стой съвсем неподвижно. Ако помръднеш или ме погледнеш, ще спра.
Той бавно се отдели от кея и после отново навлезе докрай мъчително отмерено. Тя можеше да почувства всяка фибра, всеки сантиметър от гладката му, гореща плът. Зъбите й захапаха силно долната устна, за да спрат крясъка й.
Той започна отново да се отдръпва и тя направи неволно движение да го задържи.
— Не. — Ръцете му натискаха раменете й надолу, за да остане с лице към стената и тогава рязко се отдръпна от нея. — Казах ти, че ако мърдаш, ще спра.
Тя почувства болезнена празнота. Жадуваше той да е отново в нея. Тялото й се присви от копнеж.
— Алекс, за Бога…
— Искаш ли го?
— Да.
— Тогава стой неподвижно. — Той пак проникна в нея, със същата влудяваща методичност. — Никакъв мускул в теб не трябва да трепне.
Тя стисна здраво зъби. Досега не беше изпитвала нищо подобно. Чувстваше се абсолютно подчинена, не на него, а на собственото си желание. Бавното, мъчително прелъстяване продължи няколко минути, които изглеждаха като часове. Чуваше тежкото дишане на Алекс зад гърба си, усещаше хлъзгавите му, мокри ръце върху раменете си, мярваше от време на време струйките пара, които покриваха сините цветенца на плочките отстрани на подпрените й длани. Започна да издава тихи, гърлени звуци.
— Искаш ли да се движиш? — прошепна Алекс в ухото й.
— Да. — Тя преглътна. — О, да.
— Колко много?
— Страшно… ми се иска.
— Тогава ми кажи какво чувстваш. — Ръцете му се плъзнаха напред и обхванаха гърдите й. — Тук.
— Набъбнали… подути.
Едната му ръка се залута надолу и започна да потърква къдравите косъмчета около най-женствената й част.
— А тук?
— Горещо… чак ме боли.
— А ще стане ли по-добре, ако можеш да се движиш?
— Да.
— Тогава го направи. — Той я потупа леко по хълбоците. — Хайде!
Тя се облегна назад, като че изведнъж изтръгнала се от вериги и го хвана диво, дълбоко, отчаяно.
Той притискаше силно бедрата й, за да не му се изплъзне и стоеше неподвижен, за да й даде възможност да се освободи от цялото неудовлетворение и отчаяние, които се бяха натрупали в нея в тези мигове на принудителна пасивност.
Тя чувстваше сълзите, които се стичаха по бузите й, както се движеше яростно, докато дивият оргазъм не я принуди да се свлече напред върху облицованата с плочки стена.
— Шшт. — Влажната буза на Алекс се притискаше към нейната, а гърдите му — към гърба й. — По-спокойно.
— Спокойно ли? — Тя трескаво се изсмя. — Нямаше нищо спокойно във всичко това.
— Но ти хареса, нали?
Тя осъзна, че винаги й е харесвало всичко, което той прави с нея.
— Чувствах се така сякаш яздя ураган.
Алекс се изкикоти.
— Благодаря ти. Никога досега не бяха ме сравнявали с природна стихия.
Той спря душа дръпна завесата и излезе от ваната, като подкрепи Кейтлин да не залитне.
— Мисля, че достатъчно се намокрихме засега. — Грабна една хавлия от лавицата, помогна и да се измъкне от ваната и започна да попива тялото й. — Наистина ще трябва да ти намеря специално облекло за харем.
— Как пък не.
Той нежно разтриваше влажната й коса.
— Не искаш ли?
— Не. Определено считам, че ролята на робиня в харем е за еднократно изпълнение. В реалния живот съвсем няма да ми допадне.
Той въздъхна.
— Жалко. Съсипваш фантазията ми, да знаеш. Може би ще се наложи да наема оня приятел с червената риза да те отвлече и да те замъкне в шатрата ми в Сахара. Разбира се, първо ще трябва да си купя такава и да я разположа в пустинята, а после…
— С червената риза ли… — повтори тя разсеяно, явно едва си спомняше дебелия турист, който причини на Алекс толкова вълнения и в крайна сметка предизвика тези еротични моменти.
— Сигурен съм, че бедният човек ще бъде съкрушен, ако знае, че толкова бързо си го забравила. — Алекс обви главата й с кърпата и започна да разтрива косите й. — Май не помниш за неговото съществуване, откак напуснахме музея.
— Понеже не го видях повече. Но щом твърдиш, че съм казала така, аз ще…