Кейтлин поклати глава.
— Прочетох за придобивката ви в едно списание и съм лично заинтересована специално от това шишенце.
Алекс внезапно се оказа до тях пред шкафа.
— Жан — Марк Андреас ли, Кейтлин?
Тя би трябвало да знае, че Алекс ще запомни всяка подробност от разказите и за написаното в дневника на Катрин.
— Мисля, че да. Отговаря точно на описанието в дневника.
Льоклерк каза:
— Предполага се, че флаконите са били подарени на Мария Антоанета от брат й Йозеф.
Кейтлин се изсмя и поклати глава.
— И, без съмнение, Нейно величество прибавила към шишенцето свой допълнителен знак, който вдигнал още повече цената му.
— Явно сте съвсем сигурна в това. — Льоклерк изглеждаше заинтригуван. — Предполагам, сте наясно, че една от големите радости в колекционирането е да знаете всеки исторически детайл, свързан със съкровищата ви.
— Не съм съвсем сигурна, че е същият флакон. Пък и как бих могла? — попита Кейтлин тихо. — Но отговаря на описанието на моето шишенце.
— И сте знаели, че са били две. — Льоклерк замислено я изучаваше. — Наистина ли знаете историята на този флакон?
— О, да. Бил е пълен с парфюм от теменужки от имението Вазаро. — Тя се усмихна. — И въпреки че не е бил подарен на кралицата от Йозеф, вярвам, че ще намерите истинската история за много по-вълнуваща.
— Водещият търга каза, че любимият парфюм на кралицата е бил от рози — промърмори Льоклерк.
Кейтлин кимна.
— Въпреки че почти толкова е харесвала и аромата на теменужки.
Льоклерк се усмихна.
— Мисля, че трябва да си поговорим. Ще приемете ли двамата с мосю Каразов да обядвате с мен?
Слабото му лице се оживи от нетърпение и Кейтлин отново почувства как у нея се заражда надежда. Благодарение на късмета си, на съвпадение или пък някакъв безумен каприз на съдбата щяха да получат още един шанс да убедят Льоклерк.
Открий от какво имат нужда и им го дай.
Но не и преди да си получил това, което сам искаш.
Кейтлин хвърли поглед на Алекс и видя, че я гледа с широко отворени очи и лека, учудена усмивка.
Тя отново се обърна към Льоклерк.
— Убедена съм все пак, че е по-добре първо да довършим разговора за дизайна на „Вазаро“.
Кейтлин се усмихна чаровно.
— Вярвам, че ароматът ще ви допадне.
Три часа по-късно Льоклерк вече се бе съгласил да направи всичко възможно и да им предостави предварителен проект за оформлението на „Вазаро“ най-късно до месец.
След две седмици Кейтлин се втурна в кабинета, където Алекс разглеждаше фотографиите, направени от Питър на „Вихрения танцьор“, които бяха пристигнали предишния ден. Той я погледна престорено уплашен и разигра цял театър, като уж се мъчеше бързо да прикрие снимките с ръце.
— Не ме убивай! Аз само ги разглеждах.
— Нищо няма да откриеш. Изучих ги още вчера щом пристигнаха по пощата. По-лоши са дори и от холографските. — Тя се намръщи. — Обадих се на Питър вчера и му казах, че е смешно, дето още не ми е изпратил превода на дневника.
— Пак ли?
Тя изглеждаше глупаво объркана.
— Това беше едва трети разговор.
Но той продължаваше да я гледа с недоумение, затова промърмори:
— Е, може и да беше четвъртият. — Продължи бързо: — Но половината време говоря с телефонния му секретар. Ако Питър не увърта, значи преводачът просто пилее парите и не си върши съвестно работата. Във Вазаро не бихме търпели подобно нещо. Плаща се само за свършена работа.
— И каза ли на Питър за твоята трудова етика?
— Казах му да раздруса яко тоя преводач, за да се хване на работа.
Алекс се изкикоти.
— И какво ти отговори Питър?
— Издаваше някакви успокояващи звуци. — Тя направи гримаса. — Не мога да обуздая нетърпението си. Толкова дълго съм изучавала „Вихрения танцьор“, че е станал част от живота ми. — Тя повдигна рамене. — Но не съм дошла да говорим за това. Отмених всичките ти уговорки за тържеството на Челси в „Риц“ — съобщи тя. — Намерих по-добро място.
Алекс се намръщи и отмести снимките настрана.
— Да не си полудяла? По дяволите, няма по-добро място. „Риц“ е най-подходящ за уреждане на тържество в Париж.
— Намерих още по-добро място. — Кейтлин се отпусна в креслото от другата страна на бюрото и лукаво му се усмихна. — Ще познаеш ли къде?
Бузите й бяха зачервени от възбуда и тя беше тъй по детски обезоръжаваща, че раздразнението му бързо изчезна.
— Айфеловата кула?
— Определено лош вкус. Вече всеки може да си уреди тържество в Айфеловата кула.
— Тогава на корабче по Сена.