Ледфорд сякаш не забеляза горчивия сарказъм в гласа му.
— Вярно е. Амбициозните мъже са принудени да бъдат сдържани. Един от най-щастливите и спокойни периоди в живота ми беше съвместният ни престой в Куонтико.
Не позволявай на гнева да размъти разсъдъка ти. Накарай този негодник да продължава да говори. Нека ти даде повече информация.
— И на каква игра ще играем сега?
— Ами на криеница. На какво друго? А от моя страна, на котка и мишка. Опасявам се, че няма да се удържа да не те подразня малко, след всички тези унизителни загуби, които ми причини. Напоследък много си мислих за всичко, което ми отне, когато напусна Куонтико. Това ми причинява болка, Алекс. — Той замълча. — Я да видим сега какво малко колетче съм ти приготвил за тази вечер? Попита ме къде съм. Обаждам се от Атина, но, разбира се, отдавна вече ще съм заминал, докато долетиш със самолета от Париж.
— Малката ни схватка няма ли да попречи на големия ти план — шедьовър?
Ледфорд се изсмя укоризнено.
— Сарказмът не ти подхожда. Планът ми е наистина шедьовър и този път ще обера всички фигури.
— Всички ли? Ами съдружникът ти?
— Никога не съм могъл да работя дълго в тандем. Той ме отегчава. Много е умен, но не и тъй надарен като теб. — Ледфорд внезапно се изсмя. — И тъй като заговорихме за подаръци, имам един за теб.
— Главата ти върху поднос напълно би ме удовлетворила.
— Колко си жесток. Виж, аз лично съм привърженик на подаръците. Те говорят толкова много. Убеден съм, че твоят е вече доставен вън на прага ти, затова сега ще ти пожелая лека нощ Алекс.
— Почакай! Кажи ми…
— Дочуване, Алекс. — Ледфорд затвори.
Алекс затвори, изтича във фоайето и отвори със замах входната врата.
Свит на изящен венец, украсен с червена сатенена панделка, на прага лежеше син мъжки шал от кашмир, подобен на онзи, който бе видял за последен път увит около шията на Павел.
Глава осма
— Взе ли го? — попита нетърпеливо Кейтлин, когато на следващия ден посрещна Алекс на входната врата. Погледът й пробяга по куфарчето, което носеше. — Видя ли го? Как изглежда?
— Да, взех го. — Алекс притвори вратата зад себе си. — И ако спреш с въпросите и дойдеш с мен в гостната, ще го видиш сама.
— Извинявай. Толкова съм възбудена — Кейтлин го последва в златистия салон, свързан с фоайето. — Не ми показа никой от предварителните проекти и цели четири седмици очаквам този миг.
— Не ти се сърдя. — Алекс остави куфарчето върху масата в средата на стаята и щракна ключалката. — Харесва ми да те гледам възбудена.
Кейтлин вдигна очи от куфарчето към лицето му. Думите бяха изговорени безстрастно, без следа от сексуален намек и тя внезапно осъзна, че в поведението му се долавя някакво странно напрежение.
— Какво има? Не ти ли хареса дизайнът на Льоклерк?
— Забележителен е. Ще останеш доволна. — Той извади малък предмет от стиропоровата му опаковка. — Ето го флакона.
Кристалното шишенце бе изящно оформено, с нежни, полегати линии във формата на пирамида, а самото стъкло беше с такава загадъчна плътност, че даваше на Кейтлин илюзия за гледане през кристална топка или пък през бистрите води на дълбоко езеро. Докосна кристала с показалец.
— Чудесно е. А защо е триъгълно?
— Льоклерк счита, че това несъмнено би внушило представата за пирамиди, вечност, загадъчност и тъй нататък — отговори Алекс. — Златният надпис „Вазаро“ ще напомня египетски йероглифи. — Той извади от куфарчето малка черна кутийка.
— А това е опаковката. Какво ще кажеш?
— Зашеметяваща е. — Картонената кутийка наподобяваше изумително дървесни кръгове и плътно лакираната й гланцова повърхност светеше с матов тъмен отблясък на следобедната светлина, проникваща през прозорците. — И надписът „Вазаро“ върху опаковката ще бъде златен, нали?
Алекс кимна.
— А ето и една артистична волност. — Той грижливо разви и последния малък предмет. — Пегасът. Льоклерк намери за по-удачно да не възпроизвежда облаците и основата. Нямаше как да сътвори нов „Вихрен танцьор“, затова създаде свой собствен Пегас. Устремната поза е същата, както при статуята и веднага навява асоциации с „Вихрения танцьор“, без да изглежда като негово евтино копие.
— Льоклерк е гений — прошепна Кейтлин, като взе кристалния Пегас, взирайки се удивена в изящната запушалка Алекс беше прав, че Пегас на Льоклерк не беше „Вихреният танцьор“, но бе тъй грациозен със своите ликуващи, плавни очертания.
— Това е произведение на изкуството. — Кейтлин затвори внимателно флакона със запушалката и отстъпи назад, за да го погледа. — Успял е да постигне точно ефекта, който е търсил. Това е… вълшебство.