— Нали нямаш нищо против, че е наблегнал повече на „Вихрения танцьор“, отколкото на Вазаро?
— Защо да имам против? „Вихреният танцьор“ е неразривно свързан с историята на Вазаро. — Кейтлин се усмихна. — Те са едно цяло.
Погледът на Алекс спря върху озареното й лице и после се отмести настрани.
— Радвам се, че го приемаш така.
Той се залови отново да опакова шишенцето и запушалката.
— Пратих на Андреас с въздушна поща точно копие на флакона с молба да получим договорите. Утре ще е при него и не виждам причина да не хареса работата на Льоклерк.
— Аз също. — Кейтлин вдигна картонената опаковка и прокара пръст по гладко лакираната повърхност. — Как е успял Льоклерк да наподоби така успешно дървесина? Голям късмет извадихме с него.
— Късмет ли? — Алекс повдигна вежди. — Та нали ми каза, че тази година не ти върви.
— Може би късметът ми е проработил.
— Не беше въпрос на късмет. — Алекс взе кутийката от ръката й и я сложи обратно в куфарчето. — Просто Льоклерк хареса парфюма ти и искаше да му измисли достоен флакон.
— За което ти му плати двойно.
— Така или иначе, щеше да се заеме. Само че, може би, не толкова бързо. — Алекс щракна ключалката на куфарчето — Льоклерк е творец в областта на един бизнес, в който клиентите рядко оценяват изкуството му по достойнство. Шумът, който сега ще се вдигне около „Вихрения танцьор“, ще му даде възможност да покаже на всички своя талант и да получи една по-заслужена цена. Парите ми нямаше да свършат работа, ако не беше колекцията в оня шкаф.
— Значи си разбрал какво иска той и си му го дал.
Алекс кимна.
— Ние двамата му го дадохме. Беше вече решил да ме отпрати, когато се намеси ти и спечели още време да го уговаряме. Освен това му хареса идеята, че парфюмът ти е достатъчно хубав, за да привлече постоянна клиентела и по този начин да осигури стабилно присъствие на пазара и за собственото му творение.
— А ние пък получихме от него своето — засмя се Кейтлин. — Почвам да вярвам, че формулата ти наистина действа.
— Да, действа. — Алекс извърна поглед, за да намести куфарчето край масата. — Понякога.
Кейтлин го изгледа озадачено.
— Май нещо не е наред?
— „Бакара“ се бавят ужасно. Дори и с голямото допълнително възнаграждение ще са ми необходими още шест месеца, за да произведат шишенцата.
— Цели шест месеца? Можем ли да им ги дадем?
— Не. — Алекс мрачно се усмихна. — Затова утре отлитам за Ирландия да преговарям с Уотърфорд.
— Мислех, че си се спрял окончателно на „Бакара“.
— О, това е начинът да ги притиснем. Знаят, че Уотърфорд е в състояние да изпълни заявката ни в желания срок. Ще подмамим него, а те веднага ще скочат да му отнемат поръчката.
— Звучи доста безмилостно.
— Така е в бизнеса. — Очите му отбягваха нейните. — Казах на Андреас да ти прати веднага подписания договор във Вазаро и ти резервирах билет за утрешния полет в Ница. Добре ще е да се обадиш на Жак да те вземе от летището.
Кейтлин го изгледа объркано.
— За какво говориш?
— Ще си тръгнеш от Париж. — Алекс все още отбягваше погледа й. — На мен ми се налага да остана тук, за да се оправям с „Бакара“ и да уредя отразяването в пресата едновременно на появата на Челси Бенедикт и на „Вихрения танцьор“. А твоето присъствие не е изключително необходимо и в двата случая.
Всъщност не беше необходимо да е тук и докато Льоклерк изготвяше дизайна — помисли си унило Кейтлин, но Алекс държеше тя да е край него. А сега излизаше, че вече не държи на това.
— Не, наистина. — Тя бързо притвори очи. — Ще се радвам да се върна във Вазаро — липсваше ми. Кога ще имаш отново нужда от мен?
— След две седмици, на трети октомври. Ще довърша приготовленията за тържеството и ще уговоря подробностите около пресконференцията на четвърти.
Тържеството. Тя бе така зашеметена от болката, че е отхвърлена, че беше забравила за него. Нейното тържество, тържеството във Версай, за чието осъществяване бе работила тъй дълго и упорито. Усети как див гняв измества отчаянието й. По дяволите, защо се бе размекнала така?
— Добре, върши си тъпите приготовления.
Той се стегна.
— Какво?
— Няма да позволя да ме отпращаш във Вазаро само защото си решил връзката ни да приключи. — Обърна се към него. — Става въпрос за моя парфюм и за моето тържество. Ще си остана в Париж чак докато мине Версайския купон.
— Не можеш, по дяволите.
— Мога и ще правя каквото си поискам. — Тя го изгледа с предизвикателно блеснали очи. — Няма да позволя провал на своя парфюм или на Вазаро само поради факта, че съм ти омръзнала.