— Не си ми омръзнала. — Гласът на Алекс беше дрезгав. — Просто за момента е по-добре да не сме заедно.
— Точно така. Ти ще си зает. — Кейтлин с усилие си наложи да се усмихне ведро. — Аз също ще бъда заета. Няма да е нужно дори да се срещаме по време на престоя ми в Париж — Обърна се и тръгна към вратата. — Тръгвам за Вазаро още сега, но ще остана там само една нощ, за да се уверя, че мама ще подпише договорите. После ще ги донеса в Париж и ще отседна в „Интерконтинентал“, където си резервирал стаи за Челси и Джонатан.
— Това не ме устройва. Искам да напуснеш Париж до деня на тържеството.
— Не може винаги да налагаш волята си.
— Кейтлин, не мога да ти обясня сега, но има сериозни причини да настоявам да не останеш тук. — В гласът му се прокрадна отчаяние. — Сериозни причини.
— Но пък аз имам още по-сериозна причина да остана, Вазаро. — Кейтлин бързо излезе от салона и пое по стълбището. След малко затвори зад себе си вратата на стаята на Катрин и се насочи поривисто към гардероба, където бе оставила куфара си. Щеше да се затрупа с работа, за да притъпи болката. В крайна сметка беше безумие да се чувства тъй засегнала. Още от самото начало си знаеше, че между тях няма нищо, освен чувственото привличане.
Но бяха преживяли и нещо повече.
Бяха се разхождали заедно, бяха се отбивали да похапнат в малки кафенета, обсъждаха изгодите и вредите от премахването на икономическите бариери в Европа споделяха възгледите си за изкуството, религията и бюрокрацията. В последните няколко седмици, освен страстта, бяха изживели часове на веселие и подем, свързани от общата си цел, която бе развила първоначално крехките им приятелски отношения.
Да, това беше. Приятелството им. Бе започнала да го приема с отчаяна благодарност. Болката й идеше от това че е отхвърлена като приятел. Разбира се, че ще боли в такъв момент.
Тя метна куфара върху леглото и започна да си приготвя багажа. Ще отвлича вниманието си с приготовления за тържеството и след това ще се завърне необезпокоявана във Вазаро, където й е мястото.
Алекс беше прав, по-добре би било да се разделят за известно време.
Чу се почукване и след малко той влезе. Устните му бяха извити в мрачна гримаса, когато притвори вратата след себе си.
— Трябва да ти кажа нещо, Кейтлин.
— Значи си ме използвал? — прошепна тя.
Той се сви от думата.
— Да, не отричам. Направих го съзнателно и… и съвсем предумишлено.
— Защо?
— Казах ти, че приятелят ми Павел беше убит миналия юни. Направиха го, защото се натъкнах на връзката между… както и да е, стана по моя вина. Работех над един от своите заплетени случаи и ясно съзрях връзка между организацията „Черна Медина“ и кражбите на творби на изкуството. Начинът, по който бяха действали, беше също като на човека, с когото бяхме работили заедно в ЦРУ, Брайън Ледфорд. Павел беше убит, за да ме сплашат и накарат да изоставя този ребус.
— И каква е връзката с „Вихрения танцьор“?
— Ледфорд отдавна е луд по „Вихрения танцьор“. Сигурен бях, че ако успея да донеса тук статуетката, тя ще го привлече като магнит.
— Затова ни използва двамата с Джонатан да ти го доставим?
— Да.
Тя притвори очи.
— Господи, чувствам се като марионетка.
— Не съм искал да те нараня, Кейтлин — каза дрезгаво той.
— Но го направи. — Клепачите й се повдигнаха и разкриха плувналите й в сълзи очи. — Негодник такъв, ти наистина ме нарани. Кой ти дава право да си играеш така с нас?
— Не само аз имах изгода — каза той. — Нека ти припомня, че дадох и на теб това, което търсеше.
Тя дрезгаво се изсмя.
— Вярно, така беше. Честна сделка, защото получихме от теб своето. — Гласът й пресекна на последната дума и той инстинктивно пристъпи към нея. — Не! — Тя бързо се отдръпна. — Не, благодаря ти. Не искам да продължаваме така, затова няма нужда да се преструваш.
— Не съм те мамил в това, което стана между нас, Кейтлин.
— Не ти вярвам. — Тя трескаво разтърси глава. — И какво ще правим сега?
— Ще си тръгнеш от Париж. Тук не можеш да бъдеш в безопасност.
— Защо не? Ти си тоя, когото Ледфорд явно мрази.
— Той е… извратен. Не мисля, че уби Павел само като предупреждение. Направи го, защото Павел ми беше приятел.
— Извратен ли? Добре, кажи му тогава, че не съм ти никаква. Кажи му, че само си ме използвал. Това би го успокоило, не мислиш ли?
— Кейтлин, аз не… — Той млъкна и повдигна безпомощно рамене. — Според теб, защо, по дяволите, рискувах всичко, за да ти кажа истината? Разказах ти за шала пред вратата. Не мога да гарантирам нищо, що се отнася до Ледфорд. Знае, че съм тук, а вероятно е научил и за теб. Ако сега се върнеш във Вазаро и останеш там, ще бъдеш в по-голяма безопасност.