— Ами ако не го направя?
— Утре пресата ще разтръби новината за „Вихрения танцьор“. Оттук нататък не гарантирам за нищо.
— Не те и моля за гаранции. — Тя приседна в края на леглото и притисна с пръсти пулсиращите си слепоочия. — Опитвам се да реша кое е най-добре да предприема.
— Най-добре е да се върнеш във Вазаро.
— Не, това не е изход.
— Защо не, за Бога?
— Защото следващата седмица „Вихреният танцьор“ пристига в Париж.
Той застина.
— Нали не възнамеряваш да се обадиш на Андреас и да му разкажеш за Ледфорд?
— Не, статуетката ми трябва за „Вазаро“. Уверена съм, че си знаел, че няма да кажа на Джонатан.
— Надявах се да е така.
— Знаеше и как да използваш слабото ми място. — Тя горчиво се изсмя. — Виждаш ли сега, накара ме също да се чувствам виновна.
— Ако вината за това е моя остави ме сам да уредя нещата.
— И наистина ще го направя. Ако допусна „Вихреният танцьор“ да се появи тук, вината и отговорността ще са си мои. — Тя се изправи и пристъпи към него със стиснати юмруци. — Но не съм съгласна да мамим Джонатан, Алекс.
— Не съм го и помислял.
— Откъде да съм сигурна в намеренията ти? — Блестящите й очи се открояваха върху бледото лице. — Тази статуя няма да бъде открадната. Ще остана тук, за да го предотвратя, Алекс. Можеш да играеш каквито си искаш игри с онзи маниак, но последствията трябва да си останат само за вас двамата. Разбираш ли?
— Напълно.
— Добре тогава. — Тя се обърна рязко и продължи да си приготвя багажа. — Но те моля да ме изчакаш отвън, докато привърша с опаковането и после можеш да ме откараш до летището. В момента нямам желание да те виждам.
Беше я уязвил.
Алекс наблюдаваше как Кейтлин изчезва във фоайето на летище „Шарл дьо Гол“ и ръцете му стиснаха кормилото на колата. Тя не се обърна да го види, а запази същата отчуждена студенина, която излъчваше, откак напуснаха „Плас де Вож“. Щеше да й обясни всичко, само това да приключеше. Щеше да й го обясни напълно и тя щеше да разбере.
Господи, така му се искаше тя да остане във Вазаро. Единственото, което можеше да направи, беше да намали до минимум заплахата за нея, като просто я отдалечи от себе си чак докато мине тържеството. Вероятно Ледфорд ще причисли важността на Кейтлин в живота на Алекс към същата незначителна категория, към която принадлежеше и Анджела и така щеше да я пощади.
Може би.
Но неопределеността и опасността, които извираха от тази фраза, бяха непоносими за него. Трябваше да се увери, че Кейтлин няма да пострада.
В никакъв случай нямаше да позволи на Ледфорд да я използва за сплашване, както бе направил с Павел.
— Проектът е блестящ — Джонатан разглеждаше замислено кристалната запушалка върху бюрото. — Льоклерк има репутацията на труден човек. Не вярвах, че Каразов ще успее да го уговори за тази работа.
— Но ти все още си неспокоен — каза Питър.
— И сега не знаем за Каразов повече, отколкото в началото. Защо взема всичко толкова присърце? Защо се е увлякъл по Кейтлин Вазаро?
— Може би въпросът е личен. Не ми изглежда да има някакви явни задкулисни мотиви.
— Явни ли? — Джонатан кратко се изсмя. — Готов съм да се обзаложа, че в мотивите на мистър Каразов няма нищо явно. Каква дума употреби ти, за да го обрисуваш? Подмолен?
— За Кейтлин ли се тревожиш?
— Аз я харесвам. — Джонатан се намръщи. — А с Каразов човек не може да бъде сигурен.
— Ами „Вихреният танцьор“? Мислиш ли, че този човек е свързан по някакъв начин с кражбите на творби на изкуството?
— Че защо би го правил? Ти сам каза, че имал страшно много пари.
— Тогава, значи, ще подпишеш договорите?
— Не съм сигурен.
Питър се поколеба малко и бавно изрече:
— Опасно е. Дженингс би те посъветвал да изчакаш. Знаеш, че ще привлечеш всеобщото внимание, ако решиш да се кандидатираш, ще се вдигне шум, ако установиш делови отношения със съмнителни хора.
— Още дори не съм решил дали да се кандидатирам за изборите.
— Обаче ти се иска.
— Ще бъде голямо предизвикателство. — Джонатан помисли малко. — Но съществуват и толкова други предизвикателства.
— Не и като това да управляваш най-голямата страна в света.
— Вярно е.
— Дженингс ще бъде…
— Ал Дженингс може и да е авторитет в Републиканската партия, но не може да ми се налага в личния живот. — В гласа на Джонатан се прокрадваха металически нотки. — Никаква общност не може да ме използва като марионетка. Ако откажа да подпиша договорите, то няма да е, защото се страхувам да не разочаровам партията.