Питър се надигна и се изсмя.
— Мисля, че просто жадуваш за нещо вълнуващо. Не си се забавлявал, откакто разпердушини в съда корабостроителната компания „Кънард“.
Джонатан откри, че раздразнението му се изпарява.
— Възможно е. — Той огледа наредените пред себе си книжа. — Ако реша да се откажа от сделката, няма да можеш да довършиш скъпоценния си дневник, а Каразов ще преустанови работата си над надписа.
Питър замълча.
— За теб това означава много.
— Не и толкова, че да попреча на избирателната ти кампания. Ще намеря друг начин да довърша дневника.
— Казах на Каразов, че ще подпиша договорите, ако изпълни своята част от сделката докрай. Преда два дни получихме подписаните от Челси Бенедикт договори.
— Така е.
— А и Льоклерк наистина създаде дизайна на флакона. — Джонатан се облегна в креслото си, втренчил поглед в портрета на Луис Чарлс Андреас върху отсрещната стена на кабинета му. — Каразов държи да приключи окончателно с тази сделка. Ако не спазя обещанието си, какво, мислиш, ще направи?
— Ще открие друг начин да получи това, което иска.
— А вече установихме колко е гениален в потайните ходове. Няма ли да е по-безопасно, ако свалим картите си и по тоя начин го държим под контрол?
— Дженингс не би казал, че така е по-безопасно.
— Казах ти вече, че няма да позволя на разни Дженингсовци да се разпореждат с живота ми — каза нетърпеливо Джонатан. — Договорът, който сключвам, е с Кейтлин Вазаро и всякаква връзка с Каразов ще бъде сведена до минимум.
Питър се изправи.
— Няма да се меся в това твое решение. Оправяй се сам, Джонатан.
Джонатан се изсмя присмехулно.
— Страхливец!
Питър поклати мъдро глава.
— Лично аз съм уверен, че от теб би могло да стане един от най-великите президенти на тази страна и не бих искал да видя как залагаш на карта кандидатурата си за изборите.
Усмивката на Джонатан помръкна.
— Не съм казал, че ще подпиша договорите.
Питър тръгна към вратата.
— Усещам, че вече си готов. На ръба си.
— Може би. Ще трябва да го обмисля.
— Междувременно смятам да удвоя предпазните мерки просто в случай, че Каразов има и други съображения относно „Вихрения танцьор“, освен чисто финансовата му ценност.
Същият този следобед Джонатан подписа договорите и Питър ги изпрати по куриер на Кейтлин във Вазаро.
— Мариса е прекрасно създание. Много тиха и скромна. — Катрин последва Кейтлин в стаята й, като я наблюдаваше как поставя върху леглото малкото си куфарче. — Съвсем различна е от онова, което човек би очаквал от дъщерята на една кинозвезда. Предложих й да я заведа в Кан или Ница, но единственото пътуване, за което успях да я склоня през двете седмици, откак е тук, беше до Океанографския музей на Жак — Ив Кусто в Монте Карло. През останалото време се разхождаше из полята с Жак или разглеждаше имението.
Кейтлин отключи малкото си куфарче и вдигна капака.
— Тя е добро дете. Радвам се, че не ти е създала проблеми. Не съм и очаквала да го стори.
Катрин замислено смръщи лице.
— Дете ли? О, аз въобще не считам Мариса за дете.
Кейтлин я изгледа изненадано.
— Но тя е само на шестнайсет.
— И все пак, не мисля… — Тя замълча неопределено, после попита: — Алекс не се ли върна с теб?
— Имаше ангажименти в Париж, а и знаеше, че се връщам само за една нощ. — Кейтлин избягваше очите на Катрин. — Всичко върви много добре.
— Той ще ми липсва. — Катрин се засмя. — Но пък ще ми достави удоволствие да разполагам още с неговото „Ламборгини“. Чувствах се страхотно в него, като го разкарвах насам-натам из Ница.
Кейтлин се обърна и я изгледа.
— Алекс ли ти каза, че можеш да го караш?
— Разбира се. Даде ми ключовете, преди ти да заминеш за Щатите. — Катрин повдигна красиво изрисуваните си вежди и се нацупи. — Не бих си позволила да го взема без негово разрешение.
— Не. Просто не знаех… — Кейтлин започна да си вади дрехите от куфарчето. — Не ми е казвал.
— Много е грижовен.
— Да. — Кейтлин внезапно си припомни с колко труд Алекс нае къщата на площада и усети болезнено чувство на загуба. Погледна надолу и видя, че ръцете й неволно се бяха вкопчили в морскосинята пола и неспокойно мачкаха плата. Полята. Беше й нужно отново да се върне към полския труд и всичко щеше да се оправи. — Мамо, би ли помолила Софи да довърши подреждането на багажа ми? Искам да се преоблека и да ида в полето при Жак.
Катрин кимна.
— Сама ще го довърша. В момента нямам никаква работа. — Тя се отправи към леглото и сбърчи вежди, като видя моряшкия син костюм сложен най-отгоре върху дрехите. — Нали не искаш да кажеш, че си обличала тази вехта дреха? Но пък и не виждам тук нищо ново. Какво, за Бога, си правила в Париж, щом не си обикаляла по магазините?