— Ела утре в Ливърпул. Трябва да ида на една среща в „Хилтън“, където ще присъства и Смайти. Ще наеме стая за нощта и ще тръгне за Лондон чак на другия ден. Уговорил съм се с него да обядваме заедно вдругиден и да проведем окончателно обсъждане.
Ледфорд се изкиска.
— С акцент на „окончателно“.
— Ако на сбогуване с него си стиснем ръцете, ще знаеш, че работата се отлага. В противен случай искам да го очистиш, преди още да успее да разговаря с някого. Разбра ли?
— Напълно. — Гласът на Ледфорд беше любезен. — Знам, че все ме мислиш за тъп. Но се чудя дали ти самия би издържал докрай, ако трябваше да свършиш моите задължения в това начинание. За да откраднеш една „Мона Лиза“, не са достатъчни само засукани приказки и някоя друга връзка в пресата.
— Достатъчен е само подкуп от милион и половин долара.
— И няколко месеца за моралното корумпиране на някой, който никога преди не е вземат подкуп. Бих казал, че психологическата ми проницателност е не по-малка от твоята, нали така?
Отново се възцари мълчание и Ледфорд сякаш чуваше как скърцат пружинките в черепната кутия на оня негодник, докато обмисля дали за него е по-изгодно да смири тона си или открито да му се наложи.
— Никога не съм подлагал на съмнение интелигентността ти, Ледфорд. Иначе защо щях да ти предложа да се присъединиш към нас?
Защото си мислеше, че така ще ме държиш изкъсо, копеле такова, помисли безстрастно Брайън. Добре, той няма нищо против такъв контрол до момента, в който успее да постигне целта си, но бе настъпил часа да покаже, че стига да поиска, може да осуети всички грижливо замислени планове.
— Утре пристигаме в Ливърпул.
— Ако със Смайти си стиснем ръцете, значи се отлага. Въобще вариантът с очистването не ме устройва много. Можем да използваме Смайти, за да се доберем да Картрайт.
— Ще се справим и без него. — Ледфорд окачи слушалката и изпита истинско удоволствие, като си представи какъв яростен отговор може да предизвика това грубо действие. Надяваше се оня арогантен глупак да си получи заслуженото.
— Наумил съм си чудесна малка екскурзия с теб, скъпо момче — каза той на Ханс. — Нашият приятел ми поиска една малка премийка към големия взрив.
— Премийка ли?
— Така му казваме в Луизиана. Има се предвид да дадеш на някого нещо малко в добавка, както например, хлебарят би те почерпил с безплатна кифличка като редовен клиент. В този случай въпросната премийка няма да те затрудни. И без това си свикнал да правиш допълнително разни неща за мен, като те помоля.
Ханс озадачено се намръщи.
— Какво иска той.
— Сърдечна криза.
— Кого иска да очистим?
— Високо почитаемия Джон Роланд Смайти, адютант на Аманда Картрайт, специален пратеник в Европейската Икономическа Общност. Той урежда всичките й пътувания, както и някои други неща. Изглежда този джентълмен се е оказал неподкупен, принципен и отчайващо дискретен. Явно не може да бъде съблазнен или изнуден за каузата, а от друга страна знае твърде много, за да го оставят жив, освен ако се съгласи да ни сътрудничи.
— Досега не съм убивал англичанин.
— Тогава те очаква голяма наслада, нали?
— А защо точно сърдечна криза? Не обичам да използвам инжекции. Има си други начини.
— Които, без съмнение, ще те удовлетворят много повече. — Ледфорд прокара показалеца си по красиво извитите устни на Ханс. — Но трябва да изглежда като естествена смърт.
Ханс се намръщи.
— Нещо не разбирам. Веднъж иска да направим нещо, което ще вдигне голям шум, а след това пък иска пълна секретност. Защо?
— Не е нужно да разбираш.
Ханс сви упорито устни.
— Защо?
Брайън въздъхна. Понякога Ханс можеше да бъде ужасен инат.
— Ханс, милото ми момче, та ти дори не четеш вестници. Как тогава да ти обясня… — Той млъкна, после заговори бавно и отчетливо като на малко дете. — Дванайсетте европейски страни от Общия пазар се опитват да премахнат всички бариери. Опитват се дори да въведат обща валута и да освободят света от разните там лири, марки, франкове и прочее. От години съществуват и групировки, които също се стремят да подчинят всички тези държави на едно правителство. Можеш ли да си представиш каква власт и облаги би имал този, който контролира една Обединена Европа?
Ханс нетърпеливо се намръщи.
— И какво ни засяга това?
— Имаше твърде голяма съпротива срещу пълното обединяване. Днес нашият народ владее петдесет и пет процента от вестниците и две кабелни ТВ станции в Европа, което ни дава възможност да насочваме публичното мнение, но може да минат и години, докато успеем да убедим ключовите фигури във всички тези правителства да се присъединят към нашия лагер. — Той се засмя. — Така се роди „Черната Медина“. Ти обичаш каубойски филми. Забелязал ли си как фургоните се нареждат в кръг, когато предстои индианско нападение?