Кейтлин се разположи удобно на плюшената седалка.
— Предпочитам ароматите на Вазаро. Мисля, че и ти ще ги предпочетеш. За кога е уредил Алекс заснемането на рекламите?
— Съвсем скоро, скъпа, съвсем скоро. Веднага след тържеството. Наел е Поли Хартланд да режисира клиповете. — Когато Кейтлин я изгледа неразбиращо, тя добави. — Поли взе наградата „Клио“ преди две години за най-добра телевизионна реклама.
Очите на Кейтлин заблестяха и тя кимна важно.
— Значи е добър.
— Най-добрият.
— Ще заснемат ли „Вихрения танцьор“ за някой от клиповете?
— Не и тия във Вазаро. Алекс предупредил Поли, че е абсолютно невъзможно да занесе „Вихрения танцьор“ във Вазаро поради съображения за сигурност, затова Поли ще заснеме една реклама в интериор, за да включи в нея статуята. — Тя направи гримаса. — Но асистент-режисьорите още не са открили подходящ интериор.
— Какъв точно ви трябва?
— Ресторант или клуб. По-скоро романтичен, отколкото изискан.
— Например „Ротондата“.
Челси я изгледа въпросително.
— Това е едно чудесно кафене в „Хотел Негреско“ в Ница. Между масите и сепаретата се движат кончета като от въртележките. В средата на салона е монтирана кукла в човешки ръст, облечена в бяла викторианска рокля и свиреща на клавесин. — Тя притвори очи в опит да си припомни. — Свирят леки виенски валсове, а на прозорците са сложени ония прекрасни розови австрийски драперии, които се диплят тъй красиво.
— Звучи чудесно.
— И наистина е. — Кейтлин отвори очи и замечтано се усмихна. — Когато бях малка, баща ми ме водеше там на всеки мой рожден ден. — Странно, как бе забравила онези вълшебни времена и си спомняше само горчивината.
— Ще се обадя на Поли и ще му кажа да прати някого там на оглед. — Колата се плъзна напред и Челси се обърна към Кейтлин. — Мариса много те е харесала. Всеки път, щом говорим по телефона, те споменава.
— Аз също я харесвам — каза Кейтлин. — Тя е чудесно дете.
— Не е дете. — Облечените в ръкавици ръце на Челси стиснаха чантичката й. — Престана да бъде дете от мига, в който оня негодник… — Тя замълча, а когато отново проговори, гласът й беше равен. — Тя обичаше баща си и той нарочно я нарани така. Знаеш ли как може да подейства това на едно дете?
— Да.
Челси вдигна очи, за да погледне Кейтлин в лицето.
— Мисля, че наистина знаеш. Може би затова с нея станахте толкова бързо приятелки. Две от… защо ме гледаш така?
— Просто за миг се почудих защо й позволи да дойде във Вазаро.
— Защото те харесвам.
— Но си знаела, че вероятно ще прекарвам повечето си време в Париж. — Кейтлин я изучаваше замислено. — А явно си много грижлива към Мариса. Не мисля, че би я пратила в дома на чужди хора само защото ги харесваш.
Челси направи гримаса.
— Доста си проницателна. — Тя изглеждаше леко смутена. — Предварително ви проучих.
— Моля?
— Поисках сведения за вас. О, казах им да действат дискретно, за да не помислят съседите, че си някоя кръвожадна убийца или нещо подобно. Между впрочем, всички харесват и уважават семейството ти.
Кейтлин прикри усмивката си.
— Това е добре.
Челси я изгледа предпазливо.
— Нали не се сърдиш много?
Кейтлин се изкиска.
— Не, намирам го за забавно.
Челси облекчено си пое дъх.
— Чудесно. — Тя свали поглед от Кейтлин и следващите й думи бяха изречени с голямо вълнение. — Бих искала да ти благодаря, че си тъй мила с дъщеря ми и тъй гостоприемна. Това не влизаше в уговорката ни.
— Радвам се, че можахме да ти помогнем. Оня репортер създаде ли ти неприятности, както се опасяваше?
Челси поклати глава.
— Тиндейл въобще не спомена за нашето минало и успяхме всичко да потулим. — Тя се намръщи. — Как, по дяволите, можеш да си сигурен в човек като него?
— Дъщеря ти каза, че не вярва да е толкова лош, за колкото го мислиш.
— Добре е да си подготвен за най-лошото, а тя си прекара добре във Вазаро. — Лимузината спря пред един магазин на улица „Фобур Сен-Оноре“ и Челси се усмихна любезно на шофьора, който заобиколи отпред, за да й отвори. — Хайде, ела да си изберем работни дрехи.
— Няма да ти бъда от голяма полза. Мама намира вкуса ми за дълбоко посредствен и досаден.
— Права е. Още първия път като те видях, разбрах, че си като Мариса. Според нея дрехите служат просто да се покрие тялото и да му е топло.
— А ти за какво мислиш, че служат?
— Те са средства за създаване на настроение. Съчетания с определен смисъл. — Тя посочи към кафявата рокля, която носеше. — Какво би помислила за мен, ако ме видиш в този вид?