Выбрать главу

— Че облеклото ти е шик, дръзко и набиващо се на очи.

— За теб ще трябва да изберем нещо по-семпло. Елегантност вместо блясък.

— За мен? — Кейтлин я изгледа озадачено. — Мислех, че ще пазаруваме за теб.

Челси поклати глава.

— Обадих се на Лагерфелд в „Шанел“ и поръчах роклята си за тържеството още като се върнах от Исландия и сега ми остава само една проба. Това пътуване сме предприели заради теб.

— Тогава не сме избрали подходящия квартал.

— Глупости. — Челси тръгна към входа. — Ти предлагаш парфюм за двеста долара унцията. Публиката трябва да те възприеме като жена, която има собствен стил във всичко — следователно и в облеклото. Това ще е нещо като служебно облекло.

— Не мога да си позволя…

— Но аз мога — прекъсна я рязко Челси. — Ти беше добра към Мариса и аз ти се отплащам.

— Челси, прекарах само два дни с нея. Майка ми е поела изцяло грижите. Не мога да ти позволя да направиш това.

— Тогава, значи, ще купим някои неща и за майка ти.

— Дори нямам нужда…

— Боже мой, няма ли най-накрая да млъкнеш? — Челси величествено пристъпи край облечения в ливрея портиер, който й отвори вратата. — Възложила си ми работа за три милиона долара. Затова се отпусни и приеми от мен малка част от парите ми.

Кейтлин се поколеба и изтича след нея в магазина. Предполагаше, че наистина ще са й необходими представителни дрехи за следващите няколко дни, а и никога не беше се чувствала по-безлична и развлечена, отколкото сега край изисканата Челси.

— Само най-необходимото. Привичният ми житейски стил не би търпял…

Но Челси не я слушаше.

— Мисля, че ще ти подхождат цветовете на скъпоценните камъни. — Тя внимателно изучаваше Кейтлин. — Бургундско червено изумрудено и, разбира се, черно. С тази коса ще изглеждаш зашеметяваща в черно. Прилепнали дантелени блузи и плавно падащи материи като гръцка туника. Големите гърди вече не са на мода и е адски трудно да избереш за тях подходяща дреха. — Тя се намръщи. — Трудно ми е кажа какво би ти стояло добре. Аз съм паун, а ти — лебед.

— Лебед ли? — изсмя се Кейтлин. — Не съм грозното патенце, но определено не съм и лебед.

— Почакай и ще видиш. — Една елегантно облечена продавачка оглеждаше Кейтлин доста високомерно, докато приближаваше към тях по дебелия сребристосив килим. Челси пристъпи към Кейтлин, като че да я защити. — Има такъв вид заради ужасната ти рокля. Не се оставяй да те уплаши — прошепна тя. — Тези чудовища получават премия за всеки клиент, когото успеят да сплашат. Това е част от играта. Просто се дръж надменно, сякаш си над всичко това, а аз ще свърша останалото.

Кейтлин се опита да придобие нужния презрителен вид, но беше доста трудно, тъй като продавачката я наблюдаваше с явна омраза.

Челси пристъпи решително напред, като воин на бойното поле и когато заговори, произношението й нямаше нищо общо с холивудския жаргон, а придоби финеса на Кралския Шекспиров театър.

— Бонжур, мадам. Това е мадмоазел Кейтлин Вазаро. Чували сте за нея, разбира се. — Челси изглеждаше изумена, когато жената поклати глава. — Не сте ли? Как е възможно? Предстои президентът да й връчи „Кръста за воинска храброст“ следващата седмица заради самоотвержената й служба в Конго. — Тя се втренчи в жената с явно чувство на съжаление. — Може би, все пак, трябваше да отидем при Диор, Кейтлин. Съзнавам, че би желала да опиташ и при нови хора в бранша, но все още старият титан има какво да ни покаже. — Тя помълча за миг, кръстоса поглед с чудовището и изстреля едно непобедимо предизвикателство за коя да е модна къща. — Та, бихте ли ми казали, мадам, какво би могъл Лакроа да предложи на приятелката ми в повече от Диор?

Глава девета

— Накупихме твърде много. — Кейтлин се облегна в лимузината с въздишка на облекчение. Само след три часа в тази разредена атмосфера на висшата мода се чувстваше по-изморена, отколкото ако беше работила цяло денонощие в полята на Вазаро. — Радвам се поне, че открихме онези три рокли за майка ми, но виж, аз нямах нужда…

— Разбира се, че имаше — каза Челси. — Три вечерни тоалета, две дневни рокли, един костюм, две рокли за коктейл. Дори не ти купихме обувки. — Тя се намръщи. — Мисля, че за тържеството е най-подходящо да облечеш черната кадифена рокля. Ще отива чудесно на кожата ти.

— И ще показва твърде голяма част от нея — каза иронично Кейтлин. — Ти не купи нищо за себе си.

— Имах нужда само от двете рокли, които поръчах за тържеството и за лансирането на парфюма. — Тя се наведе към предната седалка на лимузината. — Закарай ни на улица „Сен Жермен“ 14, Джордж.