— Няма ли да се връщаме в хотела? — Кейтлин поклати решително глава. — Никакви покупки повече. Няма да издържа.
— Успокой се. Няма да ходим по магазини. — Челси се облегна назад и се засмя. — Ще пием чай с един приятен възрастен господин и неговата съпруга.
— Бих предпочела да се върна в хотела и да си вдигна краката нависоко.
— По-късно — каза Челси. — Най-напред трябва да видиш мосю Пердо. Не се притеснявай, ще си прекараме чудесно. Те двамата са едни от най-приятните хора в Париж.
За своя изненада Кейтлин установи, че Челси се оказа права — в следващите два часа тя наистина се забавляваше чудесно. Жан Пердо и жена му Миньон живееха в малка градска къща, може би също толкова стара, колкото и тази на Андреас. В момента, в който Кейтлин влезе в хола, откри, че се намира в уютна викторианска обстановка, която подейства успокояващо на изопнатите й нерви, както и чая от лайка, който мадам Пердо им сервира в изящни, почти прозрачни чаши от севърски порцелан. Извитата кушетка бе тапицирана с пурпурночервено кадифе, а в бялата мраморна камина пламтеше малък огън. В съзвучие с шарките на обюсонения килим — зелени лозови клонки и бели рози — няколко палми в луксозни саксии бяха разположени в най-подходящи за целта ъгли и ниши. Край високия сводест прозорец насреща имаше малка масичка, покрита с нежна покривка от венецианска дантела, а върху нея бяха подредени с вкус няколко фотографии, кутийки за емфие от сребро и слонова кост, а също и изящно черно ветрило от щраусови пера.
Семейство Пердо се вписваше чудесно в обстановката на дома си, що се отнася до топлотата и елегантността. Миньон беше дребничка, белокоса, облечена в рокля с безукорен силует в мек нюанс на синьото, който напомняше на Кейтлин за яйца на дрозд и за небето при залез-слънце. Съпругът й беше висок и слаб, с посивяла, подобна на лъвска грива коса и проницателни сини очи. И двамата бяха остроумни, с изискани маниери и непресторено сърдечни един към друг, както и към Челси, а спрямо Кейтлин проявиха най-топъл интерес.
Когато най-накрая Челси се надигна да се сбогуват, Кейтлин определено изпита чувство на огромно съжаление.
Жак Пердо ги придружи до вратата и целуна Челси по бузата.
— Дрехата ти е отвратителна, да знаеш — промърмори той фамилиарно. — Всички знаем, че имаш прекрасно тяло и без да парадираш с него. Тази рокля въобще не ти подхожда.
Кейтлин отвори широко очи, учудена от грубостта на мъжа, който допреди малко бе образец на старовремска изтънченост.
— Надявах се, че ще реагираш точно така. — Челси го изгледа прямо. — Точно затова я облякох, Жан.
Очите на Жан Пердо се присвиха, докато се тресеше от смях.
— Мили Боже, наистина си умно дете.
— Старая се. — Челси посочи към Кейтлин. — Нали е като лебед?
Старецът поклати глава.
— По-скоро като висок розов храст с пурпурни цветове, прав, със здрави корени. — Той оглеждаше Кейтлин. — И с бодли.
— Бодли ли? — Челси сви вежди. — Не мисля така.
— Защото никога не си ги виждала ли? — Жан Пердо леко се засмя. — Може би самата тя не знае, че ги има, но те съществуват. — Той поднесе ръката на Кейтлин към устните си. — За мен беше удоволствие да те срещна, дете мое. Ела пак да ни видиш.
— Благодаря за гостоприемството, мосю Пердо.
Той стоеше до вратата и ги наблюдаваше, докато благополучно се настаниха в лимузината.
— Ти му допадна — каза доволно Челси, когато лимузината излезе от завоя. — Надявах се това да стане.
— Но в един момент се почувствах там като буболечка под микроскоп.
— Всъщност това бе комплимент. Ако не беше го заинтересувала, щеше да ми каже, че не вижда нищо особено в теб.
— Да вижда? Че какъв е той? Някакъв медиум?
— Той е най-добрият моделиер на света.
Кейтлин я изгледа с недоумение.
— Но аз никога не съм чувала за него.
— Защото освен това е и най-потайният моделиер в света. Всяка от клиентките му трябва да обещае, че няма да разгласява произхода на нито една рокля, създадена за нея.
— Какво?
— Той е от банкерската фамилия Пердо и никога не е имал нужда от пари. Повече от четиридесет години е в моделиерския бизнес, но никога не е искал да се обременява със собствена модна къща, защото счита, че това би попречило на майсторството му. Създава модели, съобразени с личността на всяка клиентка, а мадам ги ушива.
— Невероятно.
— И аз така мислех. Отказва да разшири кръга на клиентките си. — Тя се изсмя. — Например, принцеса Даяна е от отхвърлените. Той сподели с мен, че за десет години може да си подбере най-много три-четири нови клиентки.
— И ти си една от тях?
— Извадих късмет. Бях му представена от една от най-старите му клиентки преди пет години и той откри в мен нещо предизвикателно.