Кейтлин можеше да си представи как е станало всичко.
— Той не приема поръчки; създава тоалета и чак тогава ти съобщава, че те е удостоил с тази чест. Бях облечена в негова рокля, когато ми връчваха Оскар.
— Още не съм прочела за наградите. Извинявай.
— Бях направо съкрушителна. — Челси се изсмя доволно. — Като се върнем в хотела, ще ти покажа какво ми е приготвил за сегашното ми идване в Париж.
Кейтлин си мислеше, че след онези часове в копринения пашкул на висшата мода на улица „Фобур Сен-Оноре“ вече няма желание да погледне рокля до края на дните си, но внезапно почувства, че ще е любопитно да разбере как моделиерът е видял личността на Челси Бенедикт.
— С удоволствие.
Челси хвърли небрежен поглед през задния прозорец на лимузината.
— Наистина е много добър.
— Мосю Пердо ли?
Челси поклати глава.
— Вярната ти сянка.
Кейтлин се стегна.
— Какво?
— Мъжът в тъмносивото рено.
И понеже Кейтлин продължи да я гледа неразбиращо, Челси каза:
— Детективът, който Алекс нае да те следва, докато разнасяш всички тези взети под наем предмети на изкуството от и към Версай.
Челси я изгледа удивено.
— Алекс не е ли споделил с теб, че ми е казал за него? Не искаше да си помисля, че могат да ме отвлекат, а и знаеше, че вероятно сама ще го засека. — Направи гримаса. — Бог е свидетел колко много хора, наети от студиите, са ме следили, за, да не би да навредя на интересите им по време на снимки.
— Не, въобще не ми е казвал, че и ти знаеш. — Не беше си направил труд да каже и на самата Кейтлин за детектива. Откакто се бе върнала в Париж, умишлено се бе натоварвала толкова много, че вечер си лягаше напълно грохнала, което почти й помагаше да забрави Ледфорд. Но фактът, че Алекс не го е забравил, я накара отново да почувства заплахата.
— Добре ли си? — Челси загрижено изучаваше лицето й.
Тя опита да се усмихне.
— Просто съм уморена.
Когато пристигнаха в хотела, Челси се понесе из фоайето, раздавайки команди на пиколата като генерал, който свиква войските си и за няколко минути малката й армия пренесе множеството кутии върху брокатената кушетка от 18-ти век в тапицираната дневна на апартамента й. Челси раздаде очарователни усмивки и щедри бакшиши на смаяните носачи, преди да ги отпрати от стаята. Отправи се бързо към спалнята, подчертавайки всяко грациозно движение на плавната си, енергична походка.
— Хайде, ела. Съкровището на Жан е в спалнята.
— Идвам. — Кейтлин спусна на земята вдигнатите си на високо крака. — Щом само успея да докуцукам. Чудя се как издържаш на такива маратони?
— Един горещ душ и ще си като нова.
Широко отворените очи на Алекс, втренчени в нея през облаците пара.
Споменът изплува сякаш от небитието, внезапно и болезнено. Не трябва да мисли за Алекс, каза си Кейтлин отчаяно. Беше я използвал, както бе използвал и Вазаро. Раната щеше скоро да заздравее. За пръв път мислеше цял ден за него и това трябваше да означава, че започва да оздравява.
Челси отвори гардероба и протегна ръка към тъмните му глъбини.
— Много ми харесва. Нали Жан е истински гений?
Кейтлин разбра какво има предвид, щом Челси измъкна сребристата вечерна роба. Не, не беше роба, а рокля. Къса рокля с изрязано по врата деколте и дълги ръкави. Линиите бяга семпли и материята щеше да пада свободно, леко загатвайки очертанията на Челси. Това, което привличаше и задържаше вниманието, беше тъканта. Сребърните пайети, от които се състоеше, целяха да създадат впечатление за блестяща метална ризница и в нея Челси щеше да изглежда като млад средновековен рицар — само че невероятно сексапилен и женствен. Ясно беше, че Жан Пердо не виждаше в Челси Бенедикт паун, както се бе нарекла самата тя, а рицар — воин, кралица на амазонките. Кейтлин си припомни как Челси бе нападнала ожесточено оня репортер на пристанището, за да защити Мариса и как самоотвержено пристъпи към Кейтлин, за да я предпази от надменния поглед на продавачката. Кимна бавно.
— Права си. Този човек е гений. Ще я облечеш ли за тържеството?
Челси докосна нежно бляскавите пайети и поклати глава.
— Прекалено е екстравагантна. Човекът, който рекламира някоя стока, трябва да изтъкне нейните качества, не своите. Освен това, изключено е да затъмня оная гадна статуя, затова би трябвало да приема съдбата си с достойнство. — Тя окачи обратно роклята в гардероба. — Ще я пазя за специални случаи.
— За следващата филмова награда?
— Може би. — Челси притвори вратата на гардероба. — По-добре иди да вземеш душ, докато аз поръчам да донесат нещо за хапване. Помислих си, че тази вечер е по-добре да ядем в апартамента и да си почиваме. Утре сутринта ни предстои пресконференция, а следобед ще трябва да ти купим обувки.