— Пресконференция ли? — При мисълта за тази нова заплаха Кейтлин забрави опасността от нова обиколка по магазините. — Защо трябва да присъствам на нея?
— Защото ти си създателка на парфюма, глупачето ми. — Челси се усмихна. — Не се тревожи, ще опитам да отклоня ударите от теб. Общуването с пресата е част от моята работа.
— Ще трябва почти изцяло да поемеш това задължение. Следващите два дай се налага да прекарам по-голямата част от времето си във Версай.
Челси кимна.
— Алекс ми каза за невероятния ти пробив. Много се гордее с теб.
— Наистина ли? — Тонът на Кейтлин беше сдържан. — Колко мило. Всъщност, не беше толкова трудно да ги убедя, че е най-уместно дворецът да приюти посрещането на „Вихрения танцьор“ в родината му.
Челси сбърчи нос.
— Посрещането на Челси Бенедикт остава на втори план.
— Сигурна съм, че повечето хора ще гледат теб, а не статуята.
— Много си мила, но това май няма да стане. Както и да е, всеки би желал да е сред официално поканените на тържество във Версай. — Тя замислено огледа Кейтлин. — Знаеш ли, мисля, че си се променила откакто те видях за пръв път.
— Наистина ли? В какъв смисъл?
— Не съм сигурна. Може би си по-неуязвима.
— Но онази жена при Лакроа успя да ме сплаши.
Челси се изсмя.
— Но всички жени в света биха треперили пред Лакроа. — Усмивката й помръкна. — Сътрудничеството ти с Каразов прерасна в създаването на мощен екип. Както казват у вас, двамата с твоя Алекс сте направо страхотни.
— Той не е мой, а пък аз не се чувствам никак мощна. — Кейтлин тръгна към вратата. — Но поне що се отнася до него, определението ти е твърде подходящо. Направо е страхотен.
— Ще се видим по-късно. — Челси оправи подплънките от шифон на бялата си рокля, докато изчакваше на входа на Огледалната зала и лицето й придоби израз на осъзнато величие. Тя намигна на Кейтлин. — Представлението започва!
Кейтлин бързо отстъпи назад, като вида как нахлуват от коридора репортери и телевизионни оператори, привлечени от Челси като от магнит. През изминалите дни бе присъствала на няколко подобни „представления“ на Челси и определено предпочиташе да остане на втори план, особено на днешното тържество, което увенчаваше всичките й усилия през последните седмици. Актрисата успяваше без усилие да овладее всяка ситуация само благодарение на ярката си личност. Тя съчетаваше блясък, остроумие и искряща жизненост, които са същността на една истинска звезда.
За секунда Челси бе увлечена от тълпата гости и Кейтлин необезпокоявана се промъкна в залата, където се насочи към най-отдалечения ъгъл. Засега бе приключила със задълженията си, след като се увери, че тържеството върви гладко. В другия край на залата квартет свиреше Вивалди, но само отделни по-силни акорди можеха да се доловят сред глъчката на разговорите и нежното подрънкване на чашите. Сервитьори в бели ливреи се мяркаха дискретно между тълпата и предлагаха петифури, посипани с пудра захар, шампанско марка „Родерер кристал“ и портокалов сок за въздържателите.
Паркетът беше покрит с ароматизирани килими, а кристалните полилеи високо горе блестяха тържествено. Върху дългата, покрита с дамаска маса край редицата високи сводести прозорци бяха подредени плата с хайвер от есетра, омари и леки сладкиши, а сред тях се извисяваше прекрасната ледена скулптура на Льоклерк „Вихреният танцьор“.
Кейтлин наблюдаваше лицата на гостите, отразени в огледалата от седемнадесети век, приближаващите се и отдалечаващи се фигури, смеещите се или гордо застинали изражения и внезапно се почуди колко много прилича това тържество на баловете, организирани по времето, когато Катрин е била млада. Самата Катрин Вазаро никога не бе присъствала на бал във Версай, но приятелката й Жулиет сигурно е идвала понякога в същата тази зала и се е взирала, също като Кейтлин сега, в сводестия таван, на който Льобрюн бе увековечил лика на Кралят Слънце.
— Ето къде сте била. А аз ви търсих къде ли не.
Тя сведе поглед от тавана и съзря съвсем наблизо Джонатан, който изглеждаше по-едър и внушителен от всякога.
— Здравейте, Джонатан, радвам се да видя едно приятелско лице в тая навалица. — Тя се засмя. — Срещнах вече три кинозвезди, един министър-председател и един петролен шейх и започнах да се чувствам потисната.
— Тази вечер няма причина да се чувствате другояче, освен горда и щастлива. Свършила сте чудесна работа. — Джонатан я хвана за ръка и Кейтлин отново изпита неописуемо приятното чувство, което я бе обхванало при първата им среща. — Освен това изглеждате много красива. Много царствена. Сякаш идвате от някой кралски палат.