— Тогава, предполагам, че е по-добре да ви осигуря спокойствие, за да го довършите. Ще можете ли да дойдете до Вазаро за няколко дни? — Кейтлин се засмя, като видя изписаната на лицето му готовност и добави меко: — Не бих могла да си представя, че можете да прочетете дневника на Катерина на друго място.
Той застина.
— Наистина ли ще ми позволите?
Кейтлин кимна.
— Това е най-малкото, с което мога да ви възмездя за притесненията, които ви създадох през последния месец.
— И кога?
— Когато ви е възможно.
— Утре? — Той поклати глава. — Не, не утре. Ще трябва да придружавам „Вихрения танцьор“ при пренасянето му с кораб до Ница. Вдругиден става ли?
Кейтлин се засмя.
— Чудесно. Ще се обадя на майка ми да я предупредя, че отивате.
— Колко време мога да остана?
— Колкото поискате. Двете с Челси тръгваме утре за Ница, за да заснемем една реклама в кафене „Негреско“, но това ще ни отнеме само няколко дни и после ще се върнем във Вазаро да заснемем останалата част.
— Е, сега вече наистина се чувствам чудесно. — Питър престъпи напред и сграбчи ръката на Кейтлин с двете си ръце. — Благодаря ви. Не можете да си представите какво означава това за мен.
— Но ще ви помоля само за една услуга.
— Превода ли?
Тя кимна.
— Освен това ви умолявам да не ми пращате повече никакви снимки.
Питър се засмя.
— Споразумяхме се.
— Да знаете, че дневникът на Катерина няма да ви помогне много. В него няма препратки към посвещението в дневника.
— Историята на семейството е наистина по-важна от този надпис. Дешифрирането му ще бъде само един плюс за мен. — Питър се усмихна мило. — Можем да работим заедно, Кейтлин. Искам да ви помогна. Не се опитвам да се съревновавам с вас.
Кейтлин му отвърна с топлота — но и малко виновно. Наистина се бе държала безогледно взискателно по въпроса за онези преводи.
— Ще опитам да запомня това. — Очите й последваха погледа на Питър към Пегас и за секунда изпита същото възхищение, което я бе пронизало първия път, когато го зърна. Тя прошепна: — Това означава толкова много за мен. Трябва да го направя, Питър.
— Знам, че е така.
Джонатан докосна ръката на Кейтлин.
— Защо не отидете да кажете на мис Бенедикт, че съм готов да я обявя официално за водещ на церемонията. — Гласът му бе толкова тих, че едва се чуваше. — Бих искал да приключим с това, за да мога да изпратя Питър да си полегне малко. Не е хубаво да се преуморява така.
Кейтлин кимна.
— Ще я открия. — Тя тръгна по коридора към мястото, където Челси бе обградена от почитателите си.
— Изглеждаш доста различна.
Това беше гласът на Алекс.
Тя спря и съзнателно се стегна, преди да се обърне с лице към него. Той също изглеждаше различен; позагрубял, с лъскави коси, тъмен като пантера, елегантен.
— Здравей, Алекс.
— Дрехата ти е чудесна. Никога не съм те виждал в черно. — Погледът му се задържа на гърдите й, напиращи от черния корсаж без презрамки. — Кожата ти изглежда… — Той млъкна и вдигна очи към лицето й. — Как вървят нещата?
О, небеса, не би трябвало да се вълнува така, след като толкова пъти си беше повтаряла, че трябва да се държи хладно с него, помисли тя отчаяно. Умът й осъждаше постъпката му, но това ни най-малко не въздействаше върху телесните й реакции. Почувства как гърдите й набъбват, а през тялото й преминава гореща тръпка на безпаметна, сладострастна нега. И в този момент го желаеше така, както някога в полята, преди да опознаят взаимно телата си. Тя се усмихна с усилие на волята.
— Чудесно. Всичко върви като по часовник. — Тя понижи глас. — А при теб?
— Няма и следа от него.
Устните й се изкривиха в горчива усмивка.
— Знам, че се чувстваш разочарован, но не бих казала, че ти съчувствам.
— Все още може да дойде.
Гласът й стана по-суров:
— Тогава гледай да направиш всичко възможно да го пипнеш, преди да отмъкне „Вихрения танцьор“.
Внезапно изражението му стана грубо.
— Мислиш ли, че не знам това? Снощи с теб прегледахме всички предохранителни мерки. Знаеш колко грижливо съм подготвил всичко.
— Не знам какво… — Тя прекъсна насред изречението, за да навлажни устните си. Трябваше да избяга от него. Този горчив диалог беше почти толкова болезнен, колкото и съзнанието, че я привлича силно физически. — По-добре да тръгвам.
— Да, това е добра идея.
Гласът му беше пресипнал, интонацията — леко славянска, както винаги, когато бе възбуден. Погледът й пробяга по лицето му. Тя рязко си пое дъх, като видя изражението му и ноктите й се впиха в дланите, когато стисна ръце край тялото си. Света Богородице, така й се искаше да го докосне. Тя рязко се извърна.