— Трябва да ида да намеря Челси. Джонатан иска да приключим с оповестяването.
— Аз също. — Гласът на Алекс бе твърде напрегнат, когато се обърна на пети. — Господи, как искам да се свърши с тая ужасна каша.
В следващия миг той изчезна сред тълпата.
Къде ли беше той?
Алекс бе застанал в ъгъла на коридора и наблюдаваше навалицата, глух за речта на Джонатан, с която представяше Челси.
Нищо подозрително.
А примамката не би могла да бъде поставена по-очебийно.
Капанът беше заложен.
Къде, по дяволите, беше Брайън Ледфорд?
Джонатан отвори вратата на хотелския си апартамент и видя Питър, застанал в коридора.
— Просто мислех да се отбия, за да ти кажа, че „Вихреният танцьор“ е заключен за през нощта.
— В сейф ли?
Питър кимна.
— Това е голям сейф, в човешки ръст, а пред трезора поставих двама стражи. Статуята е в пълна безопасност, като в заключена крепост. — Той смръщи вежди нетърпеливо. — Ще ми отпуснеш ли малко време да ида до Вазаро?
— Защо не? Вероятно и аз самият ще замина за там, когато започнат да снимат рекламните филмчета.
Питър се засмя с облекчение.
— Наистина ли? Мислех, че ще си много зает.
— Налага се да защитя имуществото си, а и е време да понауча нещо повече за рекламите. Замислям да наема една телевизионна кампания за пускане на вода на новия ни туристически лайнер.
— Казват, че Поли Хартланд бил фантастичен. Ще свърши чудесна работа. — Той потисна прозявката си. — Челси Бенедикт изглеждаше много добре с „Вихрения танцьор“, нали?
Джонатан кимна.
— Двамата се допълват взаимно. Направихме отличен избор с нея.
Питър започна да притваря вратата.
— Лека нощ, Джонатан, ще се видим утре сутрин.
— Лека нощ. И гледай да спиш до по-късно, по дяволите. Съвсем не е нужно всеки ден да си на крак още с пукването на зората.
Питър прикри още една прозявка с ръката си.
— Може би.
Щом вратата се затвори зад него, Джонатан закрачи из всекидневната, като пътьом разхлаби черната си вратовръзка. Хвърли я на бюрото, после свали сакото на смокинга си и го окачи върху облегалката на стола.
Господи, чувстваше се като дете на Коледа, което едва се сдържа да не се промъкне на долния етаж, за да види подаръците, които знае, че са наредени под елхата.
Вече не беше дете, пък и не искаше да чака. Доста беше чакал досега, а животът беше дяволски кратък.
Той чу превъртането на ключа в ключалката и като се извърна рязко, видя, че вратата се отваря.
— За Бога, защо още не си разсъблечен? — Челси блъсна вратата след себе си и изтича през стаята, а ефирните поли на бялата й рокля хвръкнаха отзад като криле. — Аз щях вече да съм готова. — Тя се хвърли към него и обви ръце около шията му, като го обсипа с хиляди бързи, трескави целувки по лицето и врата. — Защо мъжете не могат да бъдат…
— Млъкни, Челси. — Той спря думите й с дълга, бавна целувка.
— Просто нямах достатъчно време. — Той я вдигна и я отнесе в спалнята. Господи, колко беше лека в ръцете му. Винаги се беше изненадвал колко е крехка физически в сравнение със силната си личност. Толкова дух и жизненост, толкова мощ и сърдечна щедрост. — Осем месеца съм чакал този момент, тъй че няма да позволя твоята прибързаност да го провали.
— Добре — каза тя меко и се притисна по-плътно. — Но ако беше толкова нетърпелив да се чукаме, както аз…
— Да се любим — поправи я Джонатан, като я положи върху леглото и започна да разкопчава ризата си. Последните няколко пъти, когато бяха заедно, тя употребяваше все по-често уличен жаргон и той отлично разбираше, че го прави, за да подчертае разликата в произхода им. — Знаеш какви са истинските отношения между нас. Престани да ги прикриваш зад секса и ги назови с точната дума.
— Какво значение има една дума? — каза безгрижно Челси, като изрита обувките си и коленичи върху леглото с гръб към него. — Дръпни ми ципа.
— Кажи тази дума. — Джонатан дръпна ципа и отметна лъскавия кичур коса, за да я целуне зад тила. — Моля те!
Тя плахо се засмя и се извърна.
— Никога не мога да устоя на един джентълмен, когато казва „моля те“. Да се любим! Така по-добре ли е?
— Да, а и много по-вярно. — Джонатан издърпа роклята й до кръста. Голите й гърди бяха високи и съвършено оформени, с твърди и щръкнали зърна, както ги помнеше. Господи, колко време мина. — Челси, любима…
Той наклони глава и забрави за всякаква граматика.